Френска революционна армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
Под влияние на революционните настроения в течение на цялата 1790 г. кралската армия се разлага отвътре. Войниците се бунтуват срещу офицерите, нападат и присвояват полковите каси, разпродават оръжие и униформи, съпротивляват се не всеки опит за установяване на ред и дисциплина. Основната реорганизация на армията протича през 1791 и 1792 г. Новите офицери вече се избират и цялата структура се променя. Батальони от доброволци-новобранци се смесват с редовни части, останали от кралската армия.<ref>{{cite book|first=Terry|last=Crowdy|pages=20 – 21|title=French Revolutionary Infantry 1789 – 1802|ISBN=1-84176-660-7}}</ref> Тази политика на амалгамиране (''amalgame'') е заслуга на [[Лазар Карно]], чиито административни умения му печелят прозвището ''Организаторът на победата''.<ref>http://www.napoleonguide.com/carnot.htm</ref><ref>http://www.napoleon-series.org/ins/weider/c_peace.html</ref>
 
== Първи битки ==
През август 1792 г. австро-пруските сили начело с [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|херцога на Брауншвайг]] нахлуват във Франция с цел да възстановят властта на краля и почти не срещат съпротива по пътя си. Незабавната последица от инвазията е [[Въстание от 10 август 1792|щурмът на Тюйлери]] на 10 август и отнемането на всякаква изпълнителна власт от краля. Към средата на септември Париж е под заплахата от превземане от чуждата армия и Конвентът заповядва обединение на всички налични сили под командването на генералите [[Дюмурие]] и Келерман. Първите им изпитания в бой са в [[Битка при Валми|битката при Валми]] през септември 1792 г., когато австро-пруските сили срещат отпор. Към този момент френската армия вече е лоялна на [[Първа френска република|републиката]], а не на краля.
През август 1792 г. австро-пруските сили начело с [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|херцога на Брауншвайг]] нахлуват във Франция с цел да възстановят монархията. Незабавната последица от инвазията е [[Въстание от 10 август 1792|щурмът на двореца Тюйлери]] на 10 август и арестът на краля. Депутатите от Законодателното събрание провъзгласяват монархията за свалена. Част от умерените политици, привърженици на конституционната монархия, емигрират, а друга част опитват да вдигат въстания в провинцията. По това време има две самостоятелни френски армии - Северна в околностите на Седан, под командването на генерал [[Дюмурие]], и Източна в Мец, командвана от Келерман.
 
Към средата на септември Париж е под заплахата от превземане от нашествениците и събранието заповядва обединение на всички налични. Решено е двете армии да се обединят в околностите на Валми, на север от р. Марна. Там се осъществява и решителното сражение на 20 септември 1792 г., когато австро-пруските сили срещат сериозен отпор в [[Битка при Валми|битката при Валми]] и са принудени да отстъпят.
 
От същия ден по съвпадение започва работата си и националният [[Конвент]], в който са избрани 750 депутати. На 21 септември е приет декрет за премахване на кралската власт и установяване на [[Първа френска република|република]], провъзгласена официално на 22 септември 1792 г. Френската армия вече е лоялна на републиката, а не на краля.
 
За попълването на въоръжените сили през април 1793 г. е призован масов набор в армията (levée en masse) за всички мъже между 18 и 25 години. В резултат войници стават много ентусиазирани, но необучени и недисциплинирани доброволци, сред които много [[санкюлоти]]. Въпреки това френската революционна армия постига успехи.