Уикипедия

Херман Ленц: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
| дебют = ''„Стихотворения“'' (1936)
| известни творби = ''„Странна раздяла“'', роман, (1988)
| награди = ''„Георг Бюхнер“'' (1978)
| повлиян =
| повлиял =
Ред 29:
| вложки =
}}
'''Херман Карл Ленц''' ({{lang-de|Hermann Karl Lenz}}) е немски [[белетрист]] и [[поет]], роден на 26 февруари 1913 г. в [[Щутгарт]] в семейството на учител по [[рисуване]].
 
== Биография ==
Ред 35:
 
[[File:HKLenz.jpg|thumb|right|240 px|Домът на Херман Ленц в Щутгарт]]
През 1940 г. Ленц е призован в хитлеристката армия и взимевзема участие в похода срещу [[Съветска Русия]] и на [[Западен фронт|Западния фронт]]. До 1946 г. е военнопленник в [[САЩ]]. Преживяванията му като студент и войник пронизватпроникват цялото му творчество. От самото начало Ленц се смята за противник на [[националсоциализма]] и потъва във [[емиграция|вътрешна емиграция]], което намира израз в книгите му в пространни размишления и и дълги монолози. След завръщането си от военнопленничеството Херман Ленц хвърляотдава силите си изцяло вна писателското поприще.
 
== Творчество ==
Херман Ленц е представител на онова поколение западногермански литературни творци, които написаха големите си книги след [[Втора световна война|войната]], след период на наложено мълчание, вътрешна емиграция и тежка екзистенциална [[криза]]. Сред най-ярките автори на това ''„поколение на оцелелите“'' –, дасред назовемкоето самоличат имената на [[Волфганг Кьопен]], [[Ханс Вернер Рихтер]], [[Хайнрих Бьол]] и [[Алфред Андерш]] –, свое място заема Херман Ленц.
 
Ленц започва като [[поет]] и публикува книга със стихове още през [[1936]] г. Но утвърждаването му на литературната сцена става десетилетие по-късно с [[повест]]та ''„Тихият дом“'' (1947) и сборника с [[разказ]]и ''„Двойният лик“'' (1949). Още тук Херман Ленц засвидетелства умението си да пренася социалните и политическите проблеми на епохата в един свръхдействителен, приказен свят, за да ги обгледа от ''„разстояние“''. Това дава основание на критиката да го упрекне в липса на чувство за [[история]] и в бягство от реалността.
 
Дори сред независимото и политически необвързано литературно сдружение ''„[[Група 47]]“'' творбите на Херман Ленц не намират отклик. А междувременно той публикува повестта ''„Авантюристката“'' (1952) и радионовелата ''„Момичето и враната“'' (1957). Едва романът ''„Руската дъга“'' (1959), в който разглежда съдбата на една млада съветска жена, депортирана през войната в [[Германия]], е приет като безспорно ''„реалистично“'' постижение. Макар че не друг, а тъкмо [[Томас Ман]] пише тогава за Херман Ленц: ''„Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с [[Франц Кафка|Кафка]].“'' Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното ''„сюрреалистично“'' светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа ''„Шпигелхюте“'' (1962), съставен от три вплетени една в друга новели; тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Този похват писателят прилага и в романа си ''„Във вътрешния регион“'' (1970).
 
Едва романът ''„Руската дъга“'' (1959), в който разглежда съдбата на млада съветска жена, депортирана през войната в [[Германия]], е приет като безспорно ''„реалистично“'' постижение. Макар че не друг, а тъкмо [[Томас Ман]] пише тогава за Херман Ленц: ''„Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с [[Франц Кафка|Кафка]].“'' Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното ''„сюрреалистично“'' светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа ''„Шпигелхюте“'' (1962), съставен от три вплетени една в друга новели; тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Този похват писателят прилага и в романа си ''„Във вътрешния регион“'' (1970).
Изброените произведения представляват обособен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите ''„Очите на един слуга“'' (1964), ''„Дама и палач“'' (1973) и ''„Кочияшът и художникът на гербове“'' (1975), които имат за тема живота в [[Австрия]] от края на [[XIX век]], Тук осезаемо се чувства влиянието на големите австрийски прозаици [[Артур Шницлер]], [[Хуго фон Хофманстал]], [[Петер Алтенберг]] и [[Адалберт Щифтер]]. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на задния план и стремителност на сюжетното развитие.▼
 
▲Изброените произведения представляват обособен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите ''„Очите на един слуга“'' (1964), ''„Дама„Кочияшът и палач“художникът на гербове“'' (19731975) и ''„Кочияшът„Дама и художникът на гербове“палач“'' (19751973), които имат за тема живота в [[Австрия]] от края на [[XIX век]], Тук осезаемо се чувства влиянието на големите австрийски прозаици [[Артур Шницлер]], [[Хуго фон Хофманстал]], [[Петер Алтенберг]] и [[Адалберт Щифтер]]. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на задния план и стремителност на сюжетното развитие.
Друга тематична група в творчеството на Херман Ленц са [[автобиография|автобиографичните]] романи ''„Напуснати стаи“'' (1966), ''„Други дни“'' (1968), ''„Ново време“'' (1975), ''„Дневник на оцеляването и на живота“'' (1979), ''„Чужденец“'' (1983), ''„Странникът“'' (1986) и ''„Странна раздяла“'' (1988).▼
 
▲Друга тематична група в творчеството на Херман Ленц са [[автобиография|автобиографичните]] романи с герой писателя Ойген Рап ''„Напуснати стаи“'' (1966), ''„Други дни“'' (1968), ''„Ново време“'' (1975), ''„Дневник на оцеляването и на живота“'' (19791978), ''„Чужденец“'' (1983), ''„Странникът“'' (1986) и ''„Странна раздяла“'' (1988), ''„Есенна светлина“'' (1992) и ''„Приятели“'' (1992).
 
== Библиография ==
Line 54 ⟶ 56:
* ''Die Abenteurerin'', 1952
* ''Nachmittag einer Dame'', 1961
* ''Dame und Scharfrichter'', 1973▼
* ''Der Tintenfisch in der Garage'', 1977
* ''Erinnerung an Eduard'', 1981
Line 73 ⟶ 74:
* ''Im inneren Bezirk'', 1970
* ''Der Kutscher und der Wappenmaler'', 1972
▲* ''Dame und Scharfrichter'', 1973
* ''Die Begegnung'', 1979
* ''Der innere Bezirk'', Roman in drei Büchern (''Nachmittag einer Dame'' – ''Im inneren Bezirk'' – ''Constantinsallee''), 1980
Line 94 ⟶ 96:
* ''Rosen und Spatzen'', 1991
* ''Vielleicht lebst du weiter im Stein'', 2003
 
== Награди и отличия ==
* 1962 Ostdeutscher Literaturpreis
* 1974 Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
* 1975 Ordentliches Mitglied der Bayerischen Akademie der Schönen Künste
* 1976 Verleihung des Titels „Professor“ durch den Ministerpräsidenten des Landes Baden-Württemberg
* 1978 Büchnerpreis
* 1980 Bayerischer Verdienstorden
* 1981 Franz-Nabl-Preis
* 1981 Wilhelm-Raabe-Preis
* 1983 Gottfried-Keller-Preis
* 1983 Verdienstmedaille des Landes Baden-Württemberg
* 1984 Großes Bundesverdienstkreuz
* 1985 Officier de l’Ordre des Arts et des Lettres
* 1986 Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
* 1987 Petrarca-Preis
* 1987 Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
* 1990 Ernennung zum korrespondierenden Mitglied des Adalbert-Stifter-Instituts des Landes Österreich und Oberösterreich
* 1991 Bayerischer Literaturpreis
* 1993 München leuchtet-Medaille
* 1993 Bayerischer Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst
* 1995 Jean-Paul-Preis
* 1995 Literaturpreis der Landeshauptstadt München
* 1997 Würth-Preis für Europäische Literatur
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Херман_Ленц“.