Вулфила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
[[File:Urphila.jpg||thumb|200px|Бронзов печат с името ''Урфила'' ('''† ΟΥΡΦΙΛΑ''') и монограм.]]
[[File:Wulfila bibel.jpg|мини|Страница от [[Библия на Вулфила|Библията на Улфила]]]]
'''Улфила''' (vʊlfila<ref>Хипотетичният готски вариант на името „Wulfila“ не е засвидетелстван в исторически извори и се основава на предполагаемата етимология на името със значение „вълче“.</ref>, в източниците името се среща като '''Улфила''' или '''Урфила''', на [[гръцки език|гр.]] Ουλφίλας, Ουρφίλας, на [[латински език|лат.]] Ulfila, Gulfila; * ок. [[310]]/[[311]]; † [[383]] – гот или половин гот) – първи [[епископ]] на тервингите ([[вестготи]]те), създател на готската азбука и превел [[Библия]]та от гръцки на [[готски език]] ''(виж [[Библия на Вулфила|Библията на Улфила]])''. Арианското тълкувание на Библията, което Улфила популяризира сред готите, се обръща срещу пропагандните цели на универсалното ''([[Католицизъм|католическо]])'' християнство. В резултат от това готите вместо да бъдат приобщени към [[Църква|църковното лоно]] и в резултат от това и към гръкоримската държавност продължават да бъдат изолирани от ортодоксалните църковни ценностицърквата.
 
Дейността на Улфила протича в град [[Никополис ад Иструм]] (до днешното село [[Никюп]]), на 18 километра от съвременния град [[Велико Търново]].
Ред 28:
Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от [[Кападокия]] са отвлечени от готите през 3. век, той е син на готски баща и майка – [[Кападокийски отци|кападокийска християнка]] ''(Жак льо Гоф, История на християнския запад)''.
 
Епископът на [[Константинопол]], [[Евсевий Никомидийски]], провъзгласяпровъзгласява Улфила най-късно през [[341]] г. в [[Антиохия]] ( [[Антакия]]) за ''„Епископ на християните в готската земя“''. До [[348]] г. Улфила мисионизирапроповядва в тогавашната територия на вестготите напо долендолния [[Дунав]]. Започналото от [[Атанарих]] гонение на християните изгонвапрогонва Улфила и други при римляните, които ги заселват при Никополис.
 
След узаконяването на християнството през 311 г. от император Галериий със [[Едикт_за_толерантността_на_Галерий|Сердикийския Едикт за толерантност]], се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, [[епископ]] на готите, заселили се в околностите на [[Никополис ад Иструм]] (при днешното с. [[Никюп]]), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ [[Мизия]], както е наречен в „Църковната история“ на [[Филосторгий]] и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[Йорданес]], [[Сократ Схоластик]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ ([[Кирил]]) и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. ПространноПространен неговонегов житиеописаниежитиепис е оставил и [[Доростол]]ският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, за което ние знаем известно от изложението на епископ [[Максимин]] (* ок. [[360]] – † сл. [[427]]). НеговУчител учителна Улфила е [[Херсон]]ският епископ [[Теофил]], участвал в Първия [[вселенски събор]] в гр. [[Никея]] (Никейски събор), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през [[340]]/[[341]] г. за готски [[епископ]] в [[Гети]]я [39] и приемник на починалия първи техен [[архиерей]] [[Теофил]] от [[Цариград]]ския [[патриарх]] св. [[Евсевий Никомидийски]] (покръстителят на Константин Велики), виден представител на [[арианство]]то и съученик на александрийския [[свещеник]] [[Арий]] (* ок. [[250]] – † [[336]]),[[презвитер]] в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на [[ариани]]те е най-силна в [[Империя]]та ( [[337]] – [[361]] г.).
 
Улфила осиновява [[Авксентий|Авксентий от Дуросторум]]. От Авксентий и историка [[Филосторгий]] произлизат сведенията за Вулфила. Протестантската църква го чества на [[26 август]].