Пищигово: Разлика между версии

{{Селище в България

| картинка = Pishtigovo-town-hall.jpg

 

<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар („<!--“ и „-- >“).

За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно:

 

== География ==

-->

== География ==

Село Пищигово се намира в североизточната част на Пазарджишкото поле. Разположено е на половин километър от [[Луда Яна|река Луда Яна]], върху левия бряг на Вадицата, канал на реката. Надморската му височина е 220 метра. Разстоянието между Пищигово и [[Пазарджик]] е 12 km. Свързани са чрез шосе през село [[Добровница]]. Най-близките села на Пищигово са [[Крали Марко]], [[Черногорово]], [[Добровница]], [[Мало Конаре]] и [[Голямо Конаре]].

 

== История ==

Не е съвсем ясно възникването на селото и произходът на името му. В неговото землище са пръснати 17 тракийски надгробни могили, които показват, че то е било гъсто обитавано от траките. Остатъци от стари селища, като строителни материали, делви с остри дъна (тракийски) и широки дъна (средновековни) и др., се намират на много места. Най-сигурни остатъци от стари селища се намират на две места: едното при [[Голямата могила]] – на 2 km. западно от селото, а другото при [[Куруджийска могила]] – на 1,5 km. източно от селото. Тези стари селища вероятно са съществували в тракийско време, но каква е била съдбата им през средните векове не е известно. Също не е известно какви селища са се намирали по време на турското завоевание в землището на Пищигово.

Според турски документ от [[1576]] г. в Пищигово, което се наричало Айгърлар, имало един едър овцевъд и той бил турчин. Следователно в селото е имало турско население. Наличността на турски имена на местности в землището на селото между българските потвърждава този факт. Името Айгърлар (Атовете) и народното предание говорят за връзка със село Конаре, чието население е отглеждало държавни коне. А пищиговци отглеждали айгъри (жребци), без да знаем дали това е било също срещу известни правдини. До [[1925]] г. граница между землищата на Мало Конаре и Пищигово не е имало и землището на Мало (Доганово) Конаре в далечно минало се е простирало на север чак до [[Алифаково]] (днес град [[Раковски (град)|Раковски]]) и [[Черногорово (Област Пазарджик)|Черногорово]]. Това показва, че Пищигово се е създало и развило върху землището на Мало Конаре. Ето защо вероятно преселници от Конаре, а може би и такива от други околни села, например Черногорово, са се заселили в Пищигово при възникването му. Не може само да се установи дали преселниците от Конаре първи са основали селото или пък турци са направили това. Турците рано изчезват и за тях се губят всякакви спомени. Селото се развива като българско село, в което идват нови преселници, особено от Доганово, сред крамолите в него между турското и българското население.

Името на селото се развива все на турски език. Айгърлар става Айгъркьой, както го наричат турците дори през [[XIX век]]. Освен това турците му турят същевременно още едно турско име – Чифчикъс (Земеделка мома). Това ново име се обяснява с обстоятелстото, че жените на селото се занимавали интензивно със земеделие, тъй като мъжете са били повече ангажирани с коневърдство – изобщо с животновъдство.

Върху потира на черквата „Св. Харалампи“ в Черногорово има надпис от [[1857]] г., където е казано, че храмът е изграден с иждивение (помощи) от с. Чифчикъс, [[Балдьово]], [[Фересли]].

 

 

Кореняшки родове са следните: Тунчеви, Нешеви, Калоянови, Трънджиеви, Синапови, Куманови, Сарови, Карабаджакови, Гергинови, Панчови, Калпакови, Чергарови, Пальови, Йовчови, Маринчови, Минчеви, Перничеви, Бишурови, Бончови, Кралеви, Баликови, Рибарови, Дошкови и др. С неизвестен произход са родовете: Машеви (може би дошли от Пиротско), Главчеви, Генурови, Абрашови, Сиракови и Тряскови. Преселени в късно турско време са: Гигови от Шоплука и Гъркови – дошли от Черногорово. Преселени в най-ново време са две семейства, дошли от Разложко и Неврокопско след [[Първата световна война]] и 26 семейства от [[Поибрене]] и [[Мухово]], дошли [[1950]]/[[1951]] г. Още в турско време от Пищигово се изселили в Пазарджик видните семейства: Мързянови, Перничеви, Груйчин, Машеви и др.

Пищигово се е уголемявало в турско време и към [[1865]] г., според Ст. Захариев се състояло от 85 къщи с около 320 жители.

 

|}

 

В Пищигово сравнително късно се построяват черква и училище. Първата черква „Св. Димитър“ била построена през 1865 г. Преди нея имало нещо като училище в една полуизба – дюкян. Стоян Захариев дори не съобщава за училище в Пищигово към 1865 г. Първата черква се срутила по време на Освободителната война и руското управление през 1978 – 1879 г. била построена сегашната черква, както и спрециална училищна сграда, която изгаря в 1914 г. В 1922 г. се построява днешната училищна сграда. В 1929 г. било основано читалище „Пробуда“, а в 1959 г. е постоена сегашната му сграда.

Пищигово е взело участие в партизантското движение с 2 партизани, от които един еубит. В селото е построен паметник през 1966 г. в памет на Г. Карабаджаков, Георги Ганчев и Стефан Палев.

 

== Редовни събития ==

Всяка година на [[Тодоровден]] (Вече не се провежда) се организира събор, който включва и състезание по езда. Доскоро селото беше център на конните спортове в региона, но базата вече е остаряла и голяма част от нея вече липсва (в това число и повечето сгради).

На Димитровден се провежда традиционния селски събор.