Сократ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.118.82.52 (б.), към версия на Ket
Ред 40:
 
=== Съдебен процес и смърт ===
Позицията на Сократ по време на [[диктатор]]ския режим, въведен от [[тридесетте тирани]], е двусмисленаFile:David той- одобряваThe форматаDeath наof управление, но осъжда вършените несправедливости и престъпленияSocrates. След възстановяванеjpg|мини|300п|Смъртта на демократичното управление в АтинаСократ]]рльльлльльльльл, срещу него е заведен политически процес, на който го обвиняват, че развращава младежта, като отрича официалните богове и въвежда нови. Близостта му с младите хора се тълкува като развращение, а неговата 'безбожност' се свежда до това, че следвал повелите на някакъв вътрешен свой глас, т.н. 'демон' (daimonon), който по собствените му думи винаги го възпирал, когато е на път да сгреши. Самият Сократ винаги е твърдял, че този, който постъпва зле, не знае какво е добро, тоест ако човек знае какво е добро, той ще постъпва добре.
[[File:David - The Death of Socrates.jpg|мини|300п|Смъртта на Сократ]]
Позицията на Сократ по време на [[диктатор]]ския режим, въведен от [[тридесетте тирани]], е двусмислена: той одобрява формата на управление, но осъжда вършените несправедливости и престъпления. След възстановяване на демократичното управление в Атина, срещу него е заведен политически процес, на който го обвиняват, че развращава младежта, като отрича официалните богове и въвежда нови. Близостта му с младите хора се тълкува като развращение, а неговата 'безбожност' се свежда до това, че следвал повелите на някакъв вътрешен свой глас, т.н. 'демон' (daimonon), който по собствените му думи винаги го възпирал, когато е на път да сгреши. Самият Сократ винаги е твърдял, че този, който постъпва зле, не знае какво е добро, тоест ако човек знае какво е добро, той ще постъпва добре.
 
Сократ не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне. Макар приятелите му да се опитват да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му), той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, той ще обезсмисли целия си живот (тогава е на 70 години), защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал, в което е вярвал като в безусловна истина.