Отваря главното меню

Промени

м
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Величество училище]] и на 22 септември 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно завършва и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия]] в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин [[поручик]], на 1 януари 1919 в чин [[капитан]] и на 1 януари 1928 в чин [[майор]]. До 1930 година майор Стоянов командва [[Четвърти артилерийски полк|4<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. На 3 септември 1932 година е произведен в чин [[подполковник]]. В периода 1935 – 1939 г. командва [[Първи армейски артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> армейски артилерийски полк]], като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин [[полковник]].
 
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> дивизия]], като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. През 1942 година е назначен за командир на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]]. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.<ref>Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343</ref> Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до смъртта си.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.</ref> На 30 август напуска Скопие и се връща в София, опитвайки се да организира заговор, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> След неуспеха на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година, а с него се самоубива и съпругата му.<ref>Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208</ref> Според други данни е поставен под домашен арест на 6 септември по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref>
 
== Военни звания ==