Разлика между версии на „ФК Спортклуб (София)“

м („в България“ вместо „у нас“.)
 
== История ==
Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“, както това е посочено в неговия Устав. Най-вероятно обаче официалната регистрация на клуба се извършва през 1914 г. От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта]]. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите.
 
В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0.
 
След спечелването на купататитлата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно. В тези трудни времена верен на спортклубистката идея обаче остава Николай Димитров-Пощата, който след състезателната си кариера поема и треньорския пост.
 
По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата в България, Спортклуб остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните [[1943]] – [[1944]] г. участва в първенството обединен с общинския отбор [[Средец (София)]]. Общинарите обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб отново като самостоятелен отбор. Общинарите от Средец след 1944 г. дават основата на новосъздаденото ДСО "Червено знаме".
 
== Местоположение ==
С.к. Спортклуб (София) е развивал дейност в квартал „Три кладенци“ в София. Районът му е обхващал квартала около Министерството на земеделието, площад „Македония“ и района на гара „Сердика“, както и пространството между булевард „Владайска река“ (сега булевард „Инж. Иван Иванов“), булевард „Вардар“ (сега не съществува в тази си част), улица „Охридско езеро“ и улица „Камен Андреев“ в София.
 
КанцелариятаПолзвал муе различни помещения в района за канцелария, като накрая тя се епомещава намиралав сградата до клубния стадион на улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) в София, боядисана във виолетово и бяло.
 
== Игрище ==
Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители.
 
На това игрище се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. то е използвано от наследника на Спортклуб – Септември (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО „Червено знаме“, по-късно обаче е върнато отново към Септември. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден откритият многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5.
 
На няколко пъти през годините след изграждането му Столична община се опитва да отнеме терена от спортния клуб. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5, с игрища за футбол, тенис, волейбол и хокей, а около него е открит новият парк "Възраждане".
 
== Обединения ==
ПрезСлед [[1920]] г. към „Спортклуб“ се вливат кварталните отбори „Мусала“ (кв. Баталова воденица, осн. [[1927]] г.) и „Славейков“ (Чаир махала, осн. [[1918]] г.). На [[21 юни]] [[1942]] г. отборът на Спортклуб се обединява с отбора на Средец (София) под името Общински Спортклуб Средец (София). През месец [[август]] [[1942]] г. в отбора на Спортклуб Средец (София) се влива с [[Хоменътмен (София)]], като прекратява дейността си.
 
На [[21 юни]] [[1942]] г. отборът на Спортклуб се обединява с отбора на Средец (София) под името Общински Спортклуб Средец (София).
 
През месец [[август]] [[1942]] г. отборът на Спортклуб Средец (София) се обединява с отбора на [[Хоменътмен (София)]] под името Спортклуб Средец (София).
 
Спортклуб (София) съществува до [[5 ноември]] [[1944]] г., когато на обединително събрание, състояло се в салона на дружество „Добродетел“, се обединява с бившата си футболна секция – [[Сокол (София)]] и с отбора на [[Акоах|Възраждане (София)]] под името [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]].
635

редакции