Николай Хайтов: Разлика между версии

'''Николай Александров Хайтов''' е [[България|български]] [[писател]], [[драматург]], [[публицистика|публицист]], известен със сборника си „[[Диви разкази]]“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата [[Васил Левски]]. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения.<ref name="ekaterina-tomova"/><ref name="evgeni-todorov"/><ref name="velislava-dureva-e-vestnik"/><ref name="peter-velichkov-e-vestnik"/>. Народен деятел на изкуството и културата.

Роден е на [[15 септември]] [[1919]] г. в село [[Яврово]], [[област Пловдив|област Пловдив.]] Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]], [[Пловдив]]ско в продължение на три-четири години. През [[1938]] г. завършва гимназия в [[Асеновград]]. През [[1943]] г. завършва в София [[Лесотехнически университет|Лесотехническия факултет]]. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство – Сапарева баня. От [[1951]] г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство „Боровец“, Самоковско. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. "Работническо„Работническо дело"дело“. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан, като е вербуван за агент на ДС, Шесто управление, с псевдоним Горския. В Комдос се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.

Първият му очерк е публикуван през [[1954]] г. в списание „[[Септември (списание)|Септември]]“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник [[Народна култура]] и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП (1966–19681966 – 1968).<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 331</ref>

Николай Хайтов е председател на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели (СБП)]] от [[1993]] до [[1999]], като преди това от [[1966]] до [[1968]] е негов секретар. Бил е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихомълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката Яна Язова през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените йѝ приживе романи, вкл. и ръкописа на романа йѝ "Левски"„Левски“. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.