Разлика между версии на „ФК Спортклуб (София)“

 
== История ==
Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“, както това е посочено в неговия Устав.<ref>Вж. Милчев, С. Български футболни корени. Тип-Топ Прес, С., 2005.</ref> Най-вероятно обаче официалната регистрация на клуба се извършва през 1914 г.<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта]]. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите.
 
В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0.
След спечелването на титлата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно. В тези трудни времена верен на спортклубистката идея обаче остава Николай Димитров-Пощата, който след състезателната си кариера поема и треньорския пост.
 
По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата в България, Спортклуб остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните [[1943]] – [[1944]] г. участва в първенството обединен с общинския отбор [[Средец (София)]].<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> Общинарите обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб отново като самостоятелен отбор. Общинарите от Средец след 1944 г. дават основата на новосъздаденото ДСО "Червено знаме".
 
== Местоположение ==
С.к. Спортклуб (София) е развивал дейност в квартал „Три кладенци“ в София. Районът му е обхващал квартала около Министерството на земеделието, площад „Македония“ и района на гара „Сердика“, както и пространството между булевард „Владайска река“ (сега булевард „Инж. Иван Иванов“), булевард „Вардар“ (сега не съществува в тази си част), улица „Охридско езеро“ и улица „Камен Андреев“ в София.<ref>Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.</ref>
 
Ползвал е различни помещения в района за канцелария, като накрая тя се помещава в сградата до клубния стадион на улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) в София, боядисана във виолетово и бяло.
 
Неговият район на функциониране се е застъпвал с този на Славия около Руски паметник. Поради това и "каравеловци" решават да станат секция на "белите" за кратък период. След отделянето си Спортклуб влиза в силно местно съперничество с именитите си съседи.
 
== Игрище ==
Игрище „Спортклуб“ се е намирало в квартал „Герена“ в близост до гара „Сердика“ в София (сега квартал „Зона Б-5“). Точното месторазположение на игрището е било между улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) и улица „Д-р Георги Златарев“ (сега улица „Партений Нишавски“), срещу сградата на Пожарната команда. От южната страна на игрище „Спортклуб“ е минавала железопътната линия към гара „Сердика“. Преди това клубът ползва различни терени в района ооло Министерство на земеделието.
 
Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители. На няколкостотин метра източно от този стадион пък се е намирало старото игрище на Славия, на чието място днес е Медицинският институт на МВР.
 
На товастадион игрище"Спортклуб" се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. то е използвано от наследника на Спортклуб – Септември (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО „Червено знаме“, по-късно обаче е върнато отново към Септември.
 
На няколко пъти през годините след изграждането му Столична община се опитва да отнеме терена от спортния клуб. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5, с игрища за футбол, тенис, волейбол и хокей, а около него е открит новият парк "Възраждане".
 
== Обединения ==
След [[1920]] г. към „Спортклуб“ се вливат кварталните отбори „Мусала“ (кв. Баталова воденица, осн. [[1927]] г.) и „Славейков“ (Чаир махала, осн. [[1918]] г.). На [[21 юни]] [[1942]] г. отборът на Спортклуб се обединява с отбора на Средец (София) под името Общински Спортклуб Средец (София). През месец [[август]] [[1942]] г. в отбора на Спортклуб Средец (София) се влива с [[Хоменътмен (София)]], като прекратява дейността си.<ref>Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.</ref>
 
Спортклуб (София) съществува до [[5 ноември]] [[1944]] г., когато на обединително събрание, състояло се в салона на дружество „Добродетел“, се обединява с бившата си футболна секция – [[Сокол (София)]] и с отбора на [[Акоах|Възраждане (София)]] под името [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]].
== Източници ==
<references />
Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.
 
[[Категория:Несъществуващи софийски футболни отбори]]
635

редакции