ФК Спортклуб (София): Разлика между версии

Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“, както това е посочено в неговия Устав.<ref>Вж. Милчев, С. Български футболни корени. Тип-Топ Прес, С., 2005.</ref> Най-вероятно обаче официалната регистрация на клуба се извършва през 1914 г.<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта]]. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите.

По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата в България, Спортклуб остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните [[1943]] – [[1944]] г. участва в първенството обединен с общинския отбор [[Средец (София)]].<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> Общинарите обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб отново като самостоятелен отбор. Общинарите от Средец след 1944 г. дават основата на новосъздаденото ДСО "Червено знаме".

С.к. Спортклуб (София) е развивал дейност в квартал „Три кладенци“ в София. Районът му е обхващал квартала около Министерството на земеделието, площад „Македония“ и района на гара „Сердика“, както и пространството между булевард „Владайска река“ (сега булевард „Инж. Иван Иванов“), булевард „Вардар“ (сега не съществува в тази си част), улица „Охридско езеро“ и улица „Камен Андреев“ в София.<ref>Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.</ref>

Игрище „Спортклуб“ се е намирало в квартал „Герена“ в близост до гара „Сердика“ в София (сега квартал „Зона Б-5“). Точното месторазположение на игрището е било между улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) и улица „Д-р Георги Златарев“ (сега улица „Партений Нишавски“), срещу сградата на Пожарната команда. От южната страна на игрище „Спортклуб“ е минавала железопътната линия към гара „Сердика“. Преди това клубът ползва различни терени в района ооло Министерство на земеделието.

Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители. На няколкостотин метра източно от този стадион пък се е намирало старото игрище на Славия, на чието място днес е Медицинският институт на МВР.

На товастадион игрище"Спортклуб" се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. то е използвано от наследника на Спортклуб – Септември (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО „Червено знаме“, по-късно обаче е върнато отново към Септември.

След [[1920]] г. към „Спортклуб“ се вливат кварталните отбори „Мусала“ (кв. Баталова воденица, осн. [[1927]] г.) и „Славейков“ (Чаир махала, осн. [[1918]] г.). На [[21 юни]] [[1942]] г. отборът на Спортклуб се обединява с отбора на Средец (София) под името Общински Спортклуб Средец (София). През месец [[август]] [[1942]] г. в отбора на Спортклуб Средец (София) се влива с [[Хоменътмен (София)]], като прекратява дейността си.<ref>Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.</ref>