Максуда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
Някога прадядо му Владо Митов се захванал с вестникарство и се оказал сред предшествениците на издателската дейност в България. Като всеки човек с положение, крупно финансово състояние и размах инвестирал в земя – купил 72 дка кайсиеви градини във Варна, недалеч от морето. Нотариалният му акт е от 20-те години на миналия век. Тогава земята била частна собственост и попадала в покрайнините на града. Колелото на историята обаче така смазало едрите капиталисти, че впоследствие държавата отнела цялото имущество на издателя и го изселила. Като „враг на народа“ Митов бил принуден да заживее в село край Ботевград, но се поболял и набързо се споминал. Отишъл си от този свят през 1948 г., напълно изгубил всичко постигнато през годините.С настъпването на демокрацията наследниците му предявили своите реституционни претенции, но нищо вече не било същото. Част от златните 72 дка се оказали застроени с блокове, заради които фамилията била компенсирана. За да си върне останалите 44 дка, се наложило да търси правата си в съда. Бях на малко повече от 20 години, когато тръгнаха делата. Сега съм почти на 50 години и все още не можем да влезем във владение, коментира Димитър Дончев. Той е един от четиримата наследници на имота, върху който днес се простира варненската ромска махала. Започнахме съдебните битки през 90-те години на миналия век. Тогава в „Максуда“ имаше едва 5 – 6 съборетини.
С времето проблемът с незаконното строителство се задълбочаваше и сега само на територията на „[[Младост]]“ има 56 констативни акта за нерегламентирани градежи. Доскоро обаче броят им дори не се знаеше. В лицето на кметовете на „Младост“ и „[[Одесос]]“ Христо Христов и Георги Недев имаме надежда, че нещата ще се променят. Срещнахме се с тях, те ни демонстрираха желание за съдействие. За първи път от години най-после има движение по въпроса. Разчитаме, че институциите най-после ще защитят правото ни да разполагаме със собствеността си, заяви Дончев. Всъщност до момента фамилията е водила към 5 – 6 дела. С решение на съда от 2004 г. собствеността се счита за възстановена на наследниците. На документи те вече са влезли във владение на имота си, но на практика все още са далеч от тази щастлива развръзка. Въпреки това данъците се трупат. Плащахме си съвестно, но ни става все по-трудно. От 2006 г. насам се събраха налози в размер около 40 000 лв. Плащаме и такса „Смет“, макар че не знам доколко изобщо се извозват отпадъците там. Единственият ни шанс да изплатим задълженията си е да продадем къщата в центъра на София, която също е наследство от прадядо ми. Имотът вече е обявен за продан. С парите от него ще покрием борчовете си, а каквото остане, ще си поделим с братовчедите ми. Доста се охарчихме и около делата, с които сме принудени да отстояваме собствеността си. В крайна сметка ние сме съвсем обикновени хора, водим съвсем скромно съществуване, разказа реститутът. Някога неговият вуйчо останал в [[Ботевград]], но сега цялата фамилия, прочула се във Варна под името Багдатови, живее в София.<ref>http://petel.bg/OBIKNOVEN-RABOTNIK-E-SOBSTVENIK-NA-ZEMYATA-POD-----MAKSUDA-----AKO-VLEZE-VAV-VLADENIE-SHHE-YA-PRODADE-NA-ANGLICHANI-__14273 </ref><ref>http://news.varna24.bg/336481.html </ref>
Днес всички дела, заведени от наследниците, са приключили, с изключение на едно – за претърпените загуби и невъзможността на собствениците реално да влязат във владение.
== Бележки ==
| |||