635
редакции
Разлика между версии на „ФК Спортклуб (София)“
→История
|
== История ==
Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“, както това е посочено в неговия Устав.<ref>Вж. Милчев, С. Български футболни корени. Тип-Топ Прес, С., 2005.</ref> Най-вероятно обаче официалната регистрация на клуба се извършва през 1914 г.<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта]].
Клубните цветове стават виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите. В периода на с.к. Каравелов фланелите на отбора са били червено-жълто хоризонтално райе.
В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0.▼
▲
След спечелването на титлата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно. В тези трудни времена верен на спортклубистката идея обаче остава Николай Димитров-Пощата, който след състезателната си кариера поема и треньорския пост.
| |||