Разлика между версии на „ФК Спортклуб (София)“

 
== История ==
Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“, както това е посочено в неговия Устав.<ref>Вж. Милчев, С. Български футболни корени. Тип-Топ Прес, С., 2005.</ref> Най-вероятно обаче официалната регистрация на клуба се извършва през 1914 г.<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта]]. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите.
 
Клубните цветове стават виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите. В периода на с.к. Каравелов фланелите на отбора са били червено-жълто хоризонтално райе.
В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0.
 
В периода следСлед отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Постепенно започва да печели признание както в България, така и в чужбина. Особено паметно е турнето му в Солун, което е оценено изключително позитивно от пресата. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0. В този период отбрът е предвождан от унгарския треньор [[Карой Фогл]], който има съществена заслуга за изграждането на разпознаваемия атакуващ стил на Спортклуб.
 
След спечелването на титлата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно. В тези трудни времена верен на спортклубистката идея обаче остава Николай Димитров-Пощата, който след състезателната си кариера поема и треньорския пост.
635

редакции