ФК Спортклуб (София): Разлика между версии

'''Спортклуб''' е [[България|български]] [[футбол]]ен отбор, основан през [[1912]] г. в [[София]] под името „Любен Каравелов“. За кратко функционира като секция на Славия„Славия“ (1919 – 20). Той е сред най-силните софийски отбори преди 1944 г. Става шампион на България и носител на Царската купа през 1935 г. През 1944 година става съосновател на новото универсално спортно дружество в III-ти район на столицата и е преименуван на [[ПФК Септември (София)|Септември„Септември“ (София)]].

Софийски Спортклуб„Спортклуб“ е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“, както това е посочено в неговия Устав.<ref>Вж. Милчев, С. Български футболни корени. Тип-Топ Прес, С., 2005.</ref> Най-вероятно обаче официалната регистрация на клуба се извършва през 1914 г.<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта„Херта“]].

Клубните цветове стават виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб„Спортклуб“ е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите. В периода на с.к. Каравелов„Каравелов“ фланелите на отбора са били червено-жълто хоризонтално райе.

След отделянето и преименуването си Спортклуб„Спортклуб“ постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Постепенно започва да печели признание както в България, така и в чужбина. Особено паметно е турнето му в Солун, което е оценено изключително позитивно от пресата. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича„Тича“]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0. В този период отбрът е предвождан от унгарския треньор [[Карой Фогл]], който има съществена заслуга за изграждането на разпознаваемия атакуващ стил на Спортклуб„Спортклуб“.

След спечелването на титлата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия„Славия“, Левски„Левски“ и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб„Спортклуб“ не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно. В тези трудни времена верен на спортклубистката идея обаче остава Николай Димитров-Пощата, който след състезателната си кариера поема и треньорския пост.

По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата в България, Спортклуб„Спортклуб“ остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните [[1943]] – [[1944]] г. участва в първенството обединен с общинския отбор [["Средец" (София)]].<ref>Такев, Ал. Футболни летописи. София, 2002</ref> Общинарите„Общинарите“ обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб„Спортклуб“ отново като самостоятелен отбор. Общинарите от Средец„Средец“ след 1944 г. дават основата на новосъздаденото ДСО "Червено„Червено знаме"знаме“.

Спортклуб„Спортклуб“ (София) е развивал дейност в квартал „Три кладенци“ в София. Районът му е обхващал квартала около Министерството на земеделието, площад „Македония“ и района на гара „Сердика“, както и пространството между булевард „Владайска река“ (сега булевард „Инж. Иван Иванов“), булевард „Вардар“ (сега не съществува в тази си част), улица „Охридско езеро“ и улица „Камен Андреев“ в София.<ref>Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.</ref>

Неговият район на функциониране се е застъпвал с този на Славия„Славия“ около Руски паметник., Порадикоето товае и "каравеловци"основна причина решават„каравеловци“ да станатпотърсят секцияобединение нас "белите"„белите“ за кратък период. След отделянето си Спортклуб„Спортклуб“ влиза в силно местно съперничество с именитите си съседи.

Игрище „Спортклуб“ се е намирало в квартал „Герена“ в близост до гара „Сердика“ в София (сега квартал „Зона Б-5“). Точното месторазположение на игрището е било между улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) и улица „Д-р Георги Златарев“ (сега улица „Партений Нишавски“), срещу сградата на Пожарната команда. От южната страна на игрище „Спортклуб“ е минавала железопътната линия към гара „Сердика“. Преди това клубът ползва различни терени в района оолооколо Министерство на земеделието.

Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители. На няколкостотин метра източно от този стадион пък се е намирало старото игрище на Славия„Славия“, на чието място днес е Медицинският институт на МВР.

На стадионстадиона "Спортклуб"на „Спортклуб“ се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. тотой е използваноизползван от наследника на Спортклуб„Спортклуб“ – Септември„Септември“ (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО „Червено знаме“, по-късно обаче е върнато отново към Септември„Септември“.

На няколко пъти през годините след изграждането му Столична община се опитва да отнеме терена от спортния клуб. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5, с игрища за футбол, тенис, волейбол и хокей, а около него е открит новият парк "Възраждане"„Възраждане“.

След [[1920]] г. към „Спортклуб“ се вливат кварталните отбори „Мусала“ (кв. Баталова воденица, осн. [[1927]] г.) и „Славейков“ (Чаир махала, осн. [[1918]] г.). На [[21 юни]] [[1942]] г. отборът на Спортклуб се обединява с отбора на Средец (София) под името Общински Спортклуб Средец (София). През месец [[август]] [[1942]] г. в отбора на Спортклуб Средец (София) се влива с [[Хоменътмен (София)|„Хоменътмен“]], катокойто прекратява дейността си.<ref>Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.</ref>

Спортклуб (София) съществува до [[5 ноември]] [[1944]] г., когато на обединително събрание, състояло се в салона на дружество „Добродетел“, се обединява с бившата си футболна секция – [[Сокол (София)|„Сокол“ (София)]] и с отбора на [[Акоах|Възраждане„Възраждане“ (София)]] под името [[ПФК Септември (София)|Септември„Септември“ (София)]].