Костенец (община): Разлика между версии

В централната част на общината се простира [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]], а периферните и части са заети от планини. Котловината има форма на латинска буква „V“, обърната с основата си на югоизток. Дължината ѝ е около 18 km и ширина до 5 km. Простира се в южната част на [[Ихтиманска Средна гора]] между ридовете [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] на запад, [[Септемврийски рид|Септемврийски]] на север-североизток и [[Ветрен (рид)|Ветрен]] (Еледжик) на изток. На юг граничи със северните склонове на [[Рила]]. Средната ѝ надморска височина е от 520 до 680 m. Дъното ѝ е неравно, в подножието на [[Рила]] хълмисто, набраздено от долините на десните притоци на [[Марица]], а централните ѝ части за заети от ниските тераси на [[Марица]] и притоците ѝ. Южната ѝ периферия обърната към [[Рила]] е заета от големи наносни конуси. Образувана е през [[неоген]]-[[кватернер]]а в резултата на потъване по периферните разседи. Запълнена е с кватернерни алувиални, ледникови и делувиални наноси.

 

 

Южната половина на община Костенец се заема от северните склонове на [[Рила|Североизточна]], като надморската височина на разстояние от около 15 km се повишава от 600 m при село [[Костенец (село)|Костенец]] до 2600 m по границата с [[община Якоруда]]. Тук по границите с общините [[община Белово|Белово]], [[община Якоруда|Якоруда]] и [[община Самоков|Самоков]] на протежение от 6-7 km са подредени върховете [[Белмекен (връх)|Белмекен]] 2626,4 m, [[Равни чал]] 2637,1 m, Сиври чал 2640,5 m и '''[[Ибър (връх)|Ибър]] 2663,2 m''', най-високата точка на община Костенец.

* участък от 8,2 km от [[Тракия (магистрала)|автомагистрала Тракия]] (от km 48,9 до km 57,1);

* участък от 12,6 km от [[Републикански път I-8]] (от km 136,1 до km 148,7);

* последният участък от 1,2 km от [[Републикански път III-3701]] (от km 35,5 до km 36,7);

* целият участък от 2,5 km от [[Републикански път III-8002]];