Ниагарски водопад: Разлика между версии

През първите две столетия след заселването на европейците в района земята от двете страни на водопада Ниагара е [[частна собственост]]. Разработването и търговските начинания застрашават природната красота на местността и посетителите понякога трябва да плащат такси, за да видят водопада през отвори в ограда. През [[1885]] г. американските и канадските власти започват да изкупуват съседните земи с цел запазване на природната среда. В [[Ню Йорк]] художникът [[Фредерик Чърч]] и ландшафтния архитект [[Фредерик Лоу Олмстед]] оглавяват движението ''Свободна Ниагара'', което убеждава щата Ню Йорк да изкупува земи за създаването на щатския парк ''Резерват Ниагара''. През същата година канадската провинция Онтарио създава парка ''Кралица Виктория Ниагара Фолс'' със същата цел. И двете организации развиват забележително успешна дейност, която ограничава развитието от двете страни на водопада и река Ниагара. От канадска страна Комисията за парковете Ниагара контролира експлоатацията на цялото течение на река Ниагара, от езерото Ери до езерото Онтарио.

 

 

[[Картинка:dryniagara.jpg|мини|Американският водопад, „спрян“ при мероприятия за контрол на ерозията през 1969 г. (вижте текста)]]