Велийшко-Виденишки дял: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
без 0 след запетая |
||
Ред 22:
Това е най-дългият планински рид в целите Рождопи. Простира се от северозапад на югоизток над 70 км, а средната му ширина е от 5 до 10 km. На северозапад започва от седловините [[Юндола (седловина)|Юндола]] и [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]], които го свързват съответно с рида [[Алабак]] на [[Западните Родопи]] и [[Рила]] и завършва на югоизто на границата ни с [[Гърция]], където се свързва с [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския]] и [[Кула (Ардински дял)|Ардинския дял]] на Западните Родопи. На югозапад долината на река [[Доспат (река)|Доспат]] го отделя от рида [[Дъбраш]], а на североизток горното течение на [[Чепинска река]] и поредица от високи седловини го отделят и същевременно свързват орографски с [[Баташка планина|Баташка]] и [[Девинска планина]]. Велийшко-Виденишкият дял почти по цялото си протежение се явява главен вододел между водосборните басейни на реките [[Марица]] и [[Места]].
Билните му части са заравнени, плоски, на височина 1450 – 1600 м над които се издигат заоблените гърбици на отделни върхове. Най-високата му точка е връх [[Сребрен]] (Гюмюшчал, 1900,5 м), от северното и южното подножие на който водят началото си реките [[Чепинска река|Чепинска]] и [[Девинска река|Девинска]]. Други по-високи върхове са: Каинчал (1811
Във Велийшко-Виденишкият дял се намират природните забележителности [[Триградско ждрело]], [[Буйновско ждрело]] и [[Ягодинската пещера]].
|