'''Алфонс дьо ПреПрa дьо Ламартин''' ({{lang-fr|Alphonse Marie Louis de Prat de Lamartine}}) ([[21 октомври]] [[1790]] – [[28 февруари]] [[1869]]) е френски [[поет]]-романтик, член на [[Френската академия]] и [[политик]] в годините на създаване на [[Втора френска република|Втората френска република]].
== Ранни години ==
[[File:Souvenirs de Lamartine-maison natale-01.jpg|мини|180px|вляво|Родният дом на Ламартин]]
Роден е в семейството на обеднели дворяни. В детството му любимо неговоса четиволатинските е [[Евангелие]]токласици, а от френските поети – [[Жан Расин|Расин]]. Ламартин учи първо в [[Лион]], а след това, в йезуитското училище в [[Бел]]. Завърнал се в родината, той изучава класическите автори, възхищава се от [[Русо]] и от [[Бернард дьо Сен-Пиер]], и с увлечение възприема новите литературни повеи. Юношеските увлечения съставят сюжета на многочислени негови поеми. В разказите за Елвира, Леонора и Грациела, са предадени истински епизоди от живота на поета. Особена роля в живота на Ламартин играе любовта му към младата жена починала рано, възпята от него под името Елвира. Тъжните мечти за изгубеното щастие и печалната меланхолия са наложени на поезията на Ламартин и са го заставили да търси утеха в Бога. Много е пътешествал, живял е в Италия и изгражда дипломатическа кариера.
