'''Българска„Българска търговска банкабанка“''' (БТБ), известна и като Търгбанк, е историческа [[България|българска]] [[банка]] с официално седалище в [[Русе]] и адрес на управление в [[София]]. По време на своето съществуване от края на 19 век до средата на 20 век тя е най-голямата банка с предимно местен частен капитал. Свързана е чрез многобройни лични връзки с [[Народна партия|Народната партия]]. В периода 1914 – 1947 година директори на банката са [[Георги Губиделников|баща и син Губиделникови]].<ref>[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_history_heritage_mr_bg.pdf Рясков, Марко. Спомени и документи, Издание на Българска народна банка, София 2006, с. 290.]</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/08/16/368729_gubidelnikovi_ot_koito_trugna_krilatiiat_izraz/ | заглавие= Губиделникови, от които тръгна крилатият израз „шуробаджанащина“|достъп_дата = 2 март 2016|дата=16 август 2007 |издател= [[Дневник (2001)|Дневник]]}}</ref> Сред основните акционери е френската банка [[Париба|Банк дьо Пари и Пеи Ба]], като през 30-те години на 20 век нейният дял от акциите възлиза на 33%.<ref>Аладжов, Петър. Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството, София 2000, с. 62, 65.</ref>
През [[1912]] година Българската търговска банка има уставен капитал от 5 000 000 лева. Печалбата ѝ за същата година е 407 471,63 лева, което я нарежда на трето място по печалби след [[Балканска банка]] и [[Българска генерална банка|Българската генерална банка]].<ref>Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, т. I 1878 – 1912, част I – Възстановяване и развитие на българската държава, София 1994, с. 510 – 512.</ref>
