Народен театър „Иван Вазов“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 22:
[[File:Bulgarian Theatre Bitola 1908.jpg|мини|300п|Българският народен театър на посещение в [[Битоля]], Османската империя, в 1908 година. К. Стоянов, [[Сава Огнянов]], [[Йозеф Шмаха]], [[Екатерина Златарева]], [[Пенчо Славейков]], [[Васил Кирков]], [[Атанас Кирчев]], [[Христо Ганчев]], Св. Добрев, Н. Христов, В. Шумлянска, [[Кица Стоянова]]]]
 
=== 1904 – 1944 година ===
[[File:BASA_138K-1-102-36_National_Theater_actors_postcard_(crop).jpg|thumb|300px|Пощенска картичка с ликовете на [[Екатерина Златарева]], А. Будевска, В. Кирков, [[Тачо Танев]], И. Попов и Христов. Датировка: отпреди 1926 година. Източник: ДА „Архиви“]]
[[File:BASA-1220K-1-24-1-Actors and actresses from National Theatre of Bulgaria.JPG|thumb|300px|Трупата на Народния театър. Датировка: отпреди 1945 година. Източник: ДА „Архиви“]]
Ред 42:
През 1943 г. към Народния театър се създава  Държавна театрална школа. Преподаватели са главният режисьор Н. О. Масалитинов и артистите Г. Стаматов, Вл. Трандафилов, П. Атанасов. Школата поставя началото на професионалното театрално образование в България. През 1948 г. тя е преобразувана в Държавно висше театрално училище и отделена от Народния театър като самостоятелна институция, която през 1956 г. вече се нарича [[ВИТИЗ|ВИТИЗ  „Кръстьо Сарафов”]].
 
=== 1944 – 1989 година ===
Политическата промяна на [[9 септември |9 септември 1944 г.]] рефлектира, разбира се, и върху цялостния художествен облик на Народния театър. Извършена е „чистка“ в театралното ръководство, отстранен е Хрисан Цанков. В режисьорската колегия освен Н. О. Масалитинов влизат младите надежди [[Стефан Сърчаджиев]], [[Кръстьо Мирски]], Моис Бениеш. През 1947 г. за главен режисьор е назначен [[Боян Дановски]]. Първата си премиера има и режисьорът [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]], който дълги години ще определя художествения облик на театъра. Напълно се променя структурата на репертоара, за известно време от нея изчезват съвременните европейски автори, като се поставят  множество руски и съветски пиеси и някои незначителни български произведения. Реализмът завладява сцената. Внедряването на системата на [[Константин Станиславски|Станиславски]] става задължително условие за метода на социалистическия реализъм, който официално се обявява за единствено възможния естетически и идеологически художествен принцип.
 
Ред 53:
Раша Плаович  и Арса Йованович (СФРЮ), [[Борис Бабочкин]] (СССР), Такис Музенидис (Гърция), Яцек Вошчерович (Полша), [[Борис Ливанов]]  и Борис Захава (СССР), Клифорд Уилямс (Великобритания), Андрей Гончаров, [[Олег Ефремов]] и Георгий Товстоногов (СССР), Брако Плеша (СФРЮ). 
 
=== 1989 – 2014 година ===
В началото на 1989 г. се подготвя навлизането на т. нар. „договорна система“. Кризата от края на 1989 и началото на 1990 г. се усеща и в театъра. Разпада се Художественият съвет, който е имал задача да легализира представленията. Народният театър се възприема като символ на официозната социалистическа култура и е подложен на най-силни удари. Дико Фучеджиев, директор към онзи момент, се оттегля и от началото на новия сезон през 1990- 1991 г. Народният театър има нов директор – театроведът проф. Васил Стефанов.