Свети Спас (София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
+изт; форматиране: 15x кавички, 11x тире, 6 интервала, URL, заглавие-стил, интервал, нов ред, параметър, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:Svspas1890.jpg|мини|200px|Софийският храм "Свети„Свети Спас"Спас“ преди унищожаването му от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбандировки бомбардировки на София]] в 1944г1944 г.]]
{{обработка|форматиране, правопис}}
[[Файл:Svspas1890.jpg|мини|200px|Софийският храм "Свети Спас" преди унищожаването му от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбандировки на София]] в 1944г.]]
[[Файл:Sofia St Spas ХІc Plan.jpg|мини|200px|План на църквата „Свети Спас“ при крепостта Сердика/Средец]]
[[Файл:St Spas.JPG|мини|200px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]]
 
'''„Свети Спас“''' или '''„Възнесение Господне“''' е полуразрушен православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на [[София]], до пл. "Св„Св. Неделя"Неделя“ в сутерена на „Булбанк“. През [[българско Възраждане|Възраждането]] и след [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] от [[османска власт]] е разширен и заедно със [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] са били най-големите църкви в града. Унищожен от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] впрез 1944 г.
 
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение”Възнесение“ („Св. Спас”Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Николай Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html | заглавие= За храма „Свети Спас“ |достъп_дата = 21 февруари 2017|фамилно_име= Василев|първо_име= Асен|дата= 1940|труд= Черковно строителство в София до освобождението}}</ref>. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.
 
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за [[протезис]] и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре [[абсида]], с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в "триумфална"„триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък окраден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотвориниодухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология - – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време., достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.<ref>"Св„Св. Спас"Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП "Стара„Стара София"София“ със СИМ (2008)</ref>
 
Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител - – той е свързан със последните земни часове на Св. [[Николай Софийски Нови|св. Никола Нови Софийски]], а по-късно съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на [[15 ноември]] [[1877]] г. заедно с други 3 книжари от София - – [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, хаджи [[Стоян Книжар]] - – на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] - – в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че "''едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката''".<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен www.yardjilovci.com] [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи www.yardjilovci.com]</ref> Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.<ref>''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря - – стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква."'' Симеон Мильов, "Костадин„Костадин Йованчев Геошев /(Божкови/) – - Кота"Кота“, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.<ref>''При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи.'' Костадин Йованчев Геошев /(Божкови/ -) – Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref>
 
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”,Спас“ неинс архитект e [[Георги Джонгов]],. иконостасътИконостасът ѝ е дело на тайфата на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]], начело с [[Филип Иванов|Филип Иванов Филипов]] от Осой, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и дебранинадебърчанина [[Апостол Христов]], а олтараолтарът от Д. и Р. Мандеви,. заЗа колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – [[базилика]] със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български [[генерал]] [[Сава Муткуров]]<ref>[http://stara-sofia.com/trapezica.html Гробът на Сава Муткуров]</ref>, [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.
 
На 30 март 1944 година храмът е бомбардиран и полуразрушен при [[Бомбардировки на София|англо-американкаамериканска бомбардировка над София]]. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес [[Булбанк]]), в началото на 1980-те год., когато е унищожена и оцелялата част е унищожена.
 
Bграденият средновековен храм е пощаден в някаква степен и оставасъхранен в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятеленсамостоятелен вход къмоткъм улицата (дн.днес бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - – паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него.
 
== Източници, литература и външни връзки==
<references/>
 
* [http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81| Софийската църква „Св. Спас”, заличена от Банка, „Църковен вестник”, бр. 23 юни 1994 г.]
== Външни препратки ==
* [http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=81| Софийската църква „Св. Спас”Спас“, заличена от Банкабанка, „Църковен вестник”вестник“, бр. 23 юни 1994 г.]
* Фонд Софийски исторически музей
* БАН, Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т.1, С. 1980; т.2, С. 1987, т.3, С. 2006;
* [http://medchurches.livejournal.com/8059.html#cutid1| Разрушената църква Свети Спас в София]
* [http://sofiazanas.blogspot.com/2010/07/blog-post_09.html "Св. Спас" в София, Cборник от конференцията на ОП "Стара„Стара София"София“ със СИМ (2008)]
* [http://svetimesta.com/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8Средновековни-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8църкви/%D0%A1%D0%B2Св.%20%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%8120Спас%20-%20%D0%B3%D1%8020гр.%20%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F20София Средновековни църкви – - "Св„Св. Спас" -Спас“ – гр. София, Свети места]
 
{{commons|Category:Sveti Spas Sofia}}
 
{{Църкви в София}}
{{православие-мъниче}}
{{българияБългария-мъниче}}
[[Категория:Български средновековни църкви]]
[[Категория:Църкви в София]]