|
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = юрист
| партия =
| убеждения =
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
'''Пенчо Стоянов Костурков''' е български политик от [[РадикалнаРадикалдемократическа партия|Радикалната партия]], впоследствие безпартиен.
== Биография ==
Роден е на 18 октомври 1899 година в град [[Враца]]. Син е на известния политик [[Стоян Костурков]]. През 1923 година завършва право в [[Софийски университет|Софийският университет]], а през 1926 година става доктор по политически и икономически науки във [[Франция]]. В периода 1927- – 1945 година е адвокат в София. Между 1944 и 1949 е член на Изпълнителния комитет на Радикалната партия. От 1945 става член на Националния комитет на [[ОФ]]. През 1946 година е част от българската делегация на Парижката мирна конференция. От 1952 е заместник-председател на Градския комитет на Българо-съветското дружество. Подпредседател е на 26 ОНС, 6 ВНС, 4 и 5 народни събрания (1945- – 1949 и 1963- – 1971). От 1950 до 1962 е член на Президиума на Народното събрание<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 232]</ref> От 1955 е секретар на Дружеството на ООН в България. Между 1963 и 1975 е секретар на Националния съвет на ОФ, а от 1976 до 1983 e негов заместник-председател.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 346</ref> Народен представител е в 1 до 9 НС, 26 ОНС и 6 ВНС. Умира на 8 май 1989 г. в град София<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 491, ISBN 954-528-790-X</ref>. Герой на социалистическия труд, носител на орден „Георги Димитров“. Член е на Националния комитет за защита на мира и на Националния комитет за европейска сигурност<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 342</ref>. Носител е на три ордена „Георги Димитров“ и на почетното звание „Герой на социалистическия труд“.
== Източници ==
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Родени във Враца]]
|
