Древна Спарта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
много яки
Премахната редакция 7793087 на 188.254.197.135 (б.) m:SWMT
Ред 4:
[[Файл:Ancient sparta theater.jpg|мини|Руините на Древна Спарта]]
 
'''эээээээээээДревнаДревна Спарта''' ({{lang-el|Σπάρτη}} – Спарти) е [[полис]] в [[Древна Гърция]], на полуостров [[Пелопонес]], намиращ се в подножието на планината [[Тайгет]]. Днешният му наследник е едноименният гр. [[Спарта (град)|Спарта]].
 
В [[Античност]]та Спарта е войнствен полис, в чиято територия попадат целите области [[Лакония (ном)|Лакония]] и [[Месения]]. Древна Спарта била силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива. От спартанските войски са се плашили цяла [[Древна Гърция|Древна Елада]]. Самата Спарта е била общност от пет незащитени свързани помежду си селища. Тя е основана от дорийски заселници, най-вероятно 10 в.пр.Хр. Населението на Древна Спарта се разделя на няколко категории: [[граждани]]те, наречени „равни“, участвали в Народното събрание. Тяхно основно задължение било да служат на армията на полиса. Те притежавали земя, но не я обработвали. [[Периеки]]те също били свободни хора, които можели да търгуват и притежават земя. Те също били задължени да участват в армията. [[Илот]]ите били поробени [[Месения|месенци]] и [[ахейци]]. Те не били изселвани от родните им места, но обработвали земите на гражданите и плащали данък за нея.
 
Спарта имала аристократично управление. Съветът на старейшините, който вземал политическите решения, се състоялэээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтгкщтг эээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээээ789дш7вш7ез5гву4згмв,4ц5щгдц,4г95щ7ртгнххщсъстоял от 2 наследствени царе и 28 пожизнено избрани от щненте.90тв-штне6зтредшнртхентдзентдзидзтвертврдзтрвмртхпрезтнсъбраниетосъбранието на гражданите старейшини, на възраст над 60 години. Единствено гражданите – около 5000 души, вземали участие в Народното събрание и можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините. Цялото възпитание на момчетата било посветено на подготовката за война. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.
 
През 546 г.пр.Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия e имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в гр. Милет по малоазийското крайбрежие, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните гръко-персийски войни елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. Но след войните Спарта и Атина се изправят рамо до рамо в битката за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът между двата полиса довежда до Пелопонеската война.