Разлика между версии на „Премахване на крепостничеството“

м
(→‎top: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB)
Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовият селски протест срещу него след [[Кримската война]], когато има недостиг на работна ръка заради [[мобилизация]]та на крепостните в наборната [[руска армия]].
 
 Крепостничеството е дефинирано по различен начин .Най общо господарят притежава правна юрисдикция над селянина ,техните отношения отговарят на определени правила ,но тези правила могат да бъдат променяни от господарите .Крепостният притежава известни минимални законни права ,за разлика от роба-но практически разлика няма.
 
Развитието на взаимоотношенията между господари и крепостни селяни е съвършено различно в двете половини на Европа  през средновековието.На запад от Елба/западните германски държави, Ниските земи, Франция ,Англия, Италия/ то постепенно се отменя.; в Швеция, Норвегия ,Испания никога не е съществувало.От 12-ти век нататък в Западна Европа крепостните селяни постепенно отвоюват свободата си –по различно време и в различна степен :статут на наематели-пожизнено, да го прехвърлят този статут на децата си, пълно право да купуват и продават земя и т.н.
 
Точно обратното се случва на изток от Елба в Бохемия, Силезия ,Унгария ,Полша ,Русия .От началото на 15-ти век относително свободните селяни от тези региони губят свободата си да се придвижват. Руските селяни загубват свободата си в най-голяма степен. Правата на руските господари над крепостните се  увеличават непрекъснато чак до края на 18-ти век . Крепостните селяни нямат никакво право на придвижване, могат  да бъдат произволно премествани, връщани обратно, заточавани .Руската управляваща класа започва да измерва своето обществено положение с броя на притежаваните селяни и някои господари притежават смайващо количество крепостни: граф Н.П.Шереметев притежава 185 610 селяни, които при синът му достигат 300 000;граф Воронцов-54 703 а синът му  в средата на 19-ти век-37 702 крепостни. 
 
Според московският преподавател проф. И. Беляев, закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г. ,като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци“. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.
 
Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година. Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I – императрица Елизабет и след това.
 
Според акад. В. О. Ключевский (1893—1905/:
 
„При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.“
 
През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник – капитан Иван Зиновиев:
 
….червен кон на 5 години – 3 рубли и 50 копейки;… 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки….
 
Данните за цените на крепостни изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяните в енория Великая пустиня:
 
„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли. Съпругата му Марина Степанова – на 25 година, оценена на 10 рубли… деца: Гориян – на 4 години, оценен на 5 рубли,  Василиса –момиче на 9 години, оценено на 3 рубли….Матрона – на една година, оценена на 50 копейки …..
 
Руската интилигенция-по правило произлизаща от дворянството-търси начин да оправдае това фактическо поробване на хора .Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I – граф A. Аракчеев, Грибовски  дава  обяснение за съществуване на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на неговата майка, която по този начин му давала възможност да укрепне физически и се развие умствено, предпазвайки го от неразумни действия и постъпки. Така обяснено, освобождаването на
== Последствия ==
В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната [[Руско-японска война]], с последвалата я [[Първа руска революция]].
 
== Източници ==
Франсис Фукуяма.Произход на политическия ред.От предисторичесите времена да Френската революция.
<references />
 
В. О. Ключевский. Курс русской истории. Лекция XXXVII;XXXIII: Мнение о прикрепление крестьян…
 
== Външни препратки ==
8

редакции