Желю войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 18:
 
От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град [[Браила]] и предадено на българските доброволци, участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]]) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици — бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.
Има легенда която гласи че :
единЕдин ден когато той и неговата сестра работят на полето край близкото село, двама турски башибозуцивойници яздещи коне ги забелязват и решават де се отбият до кладенеца под едно дърво в близост до тях. Сядайки под дървото единият турчин се обръща към сестрата на Желю с думите : Гяурке вземи кофата от кладенеца и ела да ни напоиш! Наливайки вода в устата на единия, тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите. Той мигновено се ядосва и прави опит да я изнасили. Желю действа инстинктивно и в този момент с помощта на сърп, с който е работил на полето, отрязва главите на двамата турци.
 
Това става причина той да бъде гонен, издирван и да потърси убежище в хайдушките чети.