Пиер-Симон Лаплас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
биография - допълване; форматиране: 4x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 8 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Пиер-Симон Лаплас
| име-оригинал = Pierre-Simon Laplace
| категория = математик
| описание = френски математик
Ред 20:
}}
'''Пиер-Симон Лаплас''' ({{lang-fr|Pierre-Simon Laplace}}) е [[Франция|френски]] [[математика|математик]], [[астрономия|астроном]] и [[физика|физик]],
== Биография ==
Роден е на [[23 март]] [[1749]] година в селцето [[Бомон-ан-Ож]], [[Долна Нормандия]], Франция,<ref>Б. А. Воронцов-Вельяминов. Лаплас, Москва, изд. Наука, 1985</ref> в семейството на фермера Пиер дьо Лаплас. Учи в Колеж на [[Бенедиктински орден|бенедектинския орден]], където изучава [[Латински език|латински]], класическа литература, математика и [[теология]]. Усвоява доста сложни математически трудове извън учебната програма, запознава се с трудовете на [[Нютон]] по [[механика]] и с теорията на всемирната [[гравитация]]. На 17-годишна възраст написва първата си научна работа по математика.
През [[19 век]] френският учен Лаплас изказва предположението, че [[Вселена]]та е абсолютно детерминирана. Той смята, че поне теоретично, е възможно да се предскаже какво ще се случи във Вселената чрез набор от научни закони на природата. Единственият входен параметър за тези закони трябва да е точното състояние на Вселената в определен момент от времето. В математиката това се нарича "начално състояние" или "гранично условие"(в случая граница означава граница във времето или пространството, а граничното условие в пространството е състоянието на Вселената по външната граница, ако такава съществува). [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг|Принципът на неопределеността]], формулиран от германския учен [[Вернер Хайзенберг]], обаче слага край на мечтата на Лаплас за създаване на научна теория, чрез която може да се създаде един изцяло детерминистичен модел на Вселената. Не могат да се предскажат бъдещи събития достатъчно точно, защото принципно е невъзможно да се измери с достатъчна точност не само състоянието на Вселената, но и състоянието дори на един [[електрон]] в нея.▼
По желание на баща си заминава да учи теология в [[Университета в Кан]]. Преди да завърши университета заминава за Париж с препоръки до [[Жан льо Рон д'Аламбер]] от учителите си по математика. Даламбер го приема хладно, но след като му дава да чете дебела математическа книга и с огромно учудване разбира след няколко дни, че Лаплас я е прочел и усвоил, обръща внимание на талантливия младеж и му помага да заеме преподавателско място в Кралската военна академия в Париж. През следващите седемнадесет години (1771 – 1787) Лаплас провежда много изследвания, по-голямата част в областта на астрономията.
През 1771 г. Лаплас е предложен за член на [[Френската академия на науките]] и през 1773, на 24-годишна възраст, става неин член. Въпреки че той насърчава способни млади математици и учени, сред своите ученици, Лаплас не е бил успешен учител.
На 15 март 1788 г., на 39-годишна възраст, Лаплас се жени за Мари-Шарлот, 18-годишно момиче от добро семейство от [[Безансон]]. Двамата имат син – Шарл-Емил (1789 – 1874) и една дъщеря, Софи-Сузан (1792 – 1813).
Умира на [[5 март]] [[1827]] година в имението си в Париж на 77-годишна възраст, оставяйки съпруга и син. В родното му място е издигнат негов паметник.
== Научна дейност ==
Първата публикувана работа на Лаплас е от 1771 г. върху диференциални уравнения и крайни разлики. През 1774 публикува своята работа по [[вероятност]]ите „''Memoire sur la probabbilite des causes par les evenements''“, с която привлича особено внимание към себе си. Особено място в трудовете на Лаплас заема небесната механика. През 1776 г. започва изследванията си в тази област и ги свързва с изследването на устойчивостта на Слънчевата система. В годините 1799 – 1825 написва и издава петтомен труд със заглавие „''Небесна механика''“, които резюмира и развива работите на своите предшественици.
▲
== Любопитно ==
Лаплас се е познавал лично с [[Наполеон I|Наполеон]] от годините в Кралската военна академия. По негово разпореждане Лаплас става министър на вътрешните работи, но само за около два месеца. По-късно става сенатор, вицепрезидент и президент на [[Сенат (Франция)|Сената]]. Наполеон го прави граф на [[Френска империя|Империята]] и [[кавалер]] на най-високите френски ордени.
== Признание ==
* Лаплас е член на шест академии и кралски общества.
* Името му е в списъка на най-великите френски учени, гравиран на първия етаж на [[Айфеловата кула]].
* На името на Лаплас са наречени [[астероид]] и кратер на [[Луната]].
* Програмата за Юпитер на Европейската космическа агенция също носи името на Лаплас.
== Вижте още ==
Line 31 ⟶ 54:
* [[уравнение на Лаплас]]
* [[оператор на Лаплас]]
== Източници ==
{{СОРТКАТ:Лаплас, Пиер-Симон}}
[[Категория:Френски математици]]
Line 37 ⟶ 62:
[[Категория:Нормандци]]
[[Категория:Парижани]]
| |||