Алпинизъм: Разлика между версии

* [[Лавина|Лавини]] - – това е една от най-често пренебрегваните опасности, дори от опитни скиори и алпинисти. Всяка година, между 120 и 150 души загиват при малки лавини в областта на Алпите. Най-често това са мъже на възраст от 20 до 35 години. В повечето случаи решението да не се пресича определена област поради опасност от лавини е свързано със загуба на време и използване на обиколни пътища. Най-голямата вероятност за лавини съществува на дълги, открити, 30 до 45 градусови наклони, с много малко дървета или скали, обиконовено с прясно навалял сняг.

От съображения за безопасност и комфорт различните видове катерене изискват специално облекло и [[обувка|обувки]]. Така например обувките за скално катерене са покрити със слой от вулканизирана [[гума]] за по-добро сцепление. Те също така са дебели само няколко милиметра и прилепват плътно за крака. От друга страна, обувките за ледено катерене са високи, с дебела подметка, която предпазва от измръзване. Към тях могат да се прикрепят [[котки (алпинизъм)|котки]], които биват сгъваеми, полусгаваеми и цели. Те са незаменима част от екипировката, особено при катерене на отвесни заледени участъци. При катерене на скали се използват кожени [[ръкавица|ръкавици]]. Те предпазват кожата от загряване или нараняване. Друг необходим атрибут е каската, която предпазва от падащи предмети. При високопланински алпинизъм се използват термоизолиращи якета и панталони. Якетата обикновено са с дълъг ръкав и качулка. Плетените (най-често) шапки и ръкавици също са необходима част от облеклото. Много е важно алпинистите да носят няколко слоя облекло, препоръчват се 2- – 3 тънки пуловера, вместо един дебел. Чорапите и бельото НЕ трябва да са памучни, защото памукът задържа влагата и трудно съхне. Термобельо и чорапи от мериносова вълна са най-подходящи. Вълната топли даже и мокра и може да се носи с дни без да се вмирише. Добавих последните три изречения защото автора преди мен изглежда не знае за какво говори щом дава акъл да се носи памучно бельо така че и там сложих едно НЕ.

*[[Въже]] – въжетата биват статични, динамични и помощни. Те се изработват от висококачествени материали, за да могат да поемат [[тегло|тежестта]], [[триене]]то и динамичното натоварване. Средната им дебелина е от 8мм до 11мм и една от основните им характеристики е способността им за удължаване (елонгация на въжето) при натоварване. Елонгацията при статичните въжета е от 0.5% до към 6%. Те се използват по-често в спелеологията, където спецификата на осигуряване (предимно горна осигуровка) не предполага дълги падания на осигурявания. Друго предимство на статичните въжета в пещерното дело е, че те са по-удобни при спущане на рапел и изкачване с помощни средства (самохвати) по самото въже, тъй като поради обраната елонгация не "люлеят"„люлеят“, за разлика от динамичните, а това пести много сили, особено при обратното изкачване след проникване в дълбоки пропастни системи. Динамичните въжета имат елонгация до 54% <ref>Алпинизъм, изд. Медицина и физкултура, 1964 г., с.29; Автори: м.с. Георги Атанасов, м.с. Георги Щерев, Борис Маринов, Иван Янакиев, Анастасия Влахлиева</ref>. При всички видове катерене, когато се ползва долна осигуровка, се използват динамични въжета, тъй като при падане елонгацията на въжето поема основната част от енергията на удара. Помощните въжета издържат по-малко натоварване. Използват за направа на някои специфични възли (самозатягащ възел, възел на Прусик), осигуровка на екипировка и др.

[[Картинка:Alpinistes Aiguille du Midi 03.JPG|мини|Алпинисти]]Първите опити за изкачване на планински върхове не са били вдъхновени от спортна слава. Подбудите на първите катерачи много често са били религиозни или военно-стратегически – построяване на [[олтар]], наблюдение на вражески войски, съседни държави или метеорологични промени. Първото документирано изкачване през новото летоброене е на [[Адриан (император)|император Адриан]] през 121 година, който изкачил връх [[Етна]], за да наблюдава [[изгрев]]а на [[слънце]]то. През 18-ти век все повече и повече учени започват да правят експедиции в Алпите, и по-специално около връх [[Монблан]].

Най-високият връх на [[Южна Америка]], [[Аконкагуа]] (6962 m) е изкачен за първи път през 1897 от групата на Фитцджералд. Американският алпийски клуб е създаден през 1902. През 20-ти век алпинизмът добива истински интернационален характер, като алпинисти от почти всички страни се включват в покоряването на най-високите върхове в света. След Първата световна война започва истинският щурм на Хималаите. След 30-годишни опити, най-високият връх на планетата, [[Еверест]] (8,848 m) е покоренизкачен на [[29 май]] [[1953]] година от [[Едмънд Хилари]] и [[Тенсинг Норгей]] (''Edmund Hillary, Sherpa Tenzing Norgay''). [[К2]] е изкачен на следващата година.

След като всички върхове биват покорениизкачени, алпинистите започват да търсят алтернативни, много по-трудни пътища към върха, отвесни скали, неизползване на кислородни апарати. Всичко това е възможно благодарение на усъвършенстваните техники и новите екипировки.

[[Райнхолд Меснер]] - – [[Тенсинг Норгей]] - – [[Едмънд Хилари]] - – [[папа]] [[Пий XI]]

* Връх Ношак, Хиндукуш - – 7492 м, 30 юли 1976 г:

'''Георги Щерев''' – ръководител, ВИФ “Г„Г. Димитров”Димитров“ (София),

Ангел Петров – “Урвич”„Урвич“ (София),

Иван Костов – “Планинец”„Планинец“ (София),

Борис Овчаров – “Народна„Народна армия”армия“ (София),

Вълчо Спасов – “Мадарски„Мадарски конник”конник“ (Шумен),

Димитър Бърдарев – ВИФ “Г„Г. Димитров”Димитров“ (София),

†Евгени Христов – “Иван„Иван Вазов”Вазов“ (София),

Иван Вълчев – “Народна„Народна армия”армия“ (София),

Кирил Димчев – “Сините„Сините камъни”камъни“ (Сливен).

†Кирил Стоилов – ВИФ “Г„Г. Димитров”Димитров“ (София),

Кънчо Долапчиев – ВИФ “Г„Г. Димитров”Димитров“ (София),

Малин Цонкин – “Планинец”„Планинец“ (София),

Малчо Малчев – “Мадарски„Мадарски конник”конник“ (Шумен),

[[Методи Савов]] – “Народна„Народна армия”армия“ (София),

Огнян Балджийски – “Планинец”„Планинец“ (София),

Руси Дженев – “Кайлъшка„Кайлъшка долина”долина“ (Плевен),

†Стефчо Тодоров – “Алеко”„Алеко“ (София),

Трифон Джамбазов – ВИФ “Г„Г. Димитров”Димитров“ (София),

†[[Христо Проданов]] – “Планинец”„Планинец“ (София),

* [[www.planinetz.org|Алпийски клуб "Планинец"„Планинец“]]

* [http://www.gravitybg.com/ зала "Бонсист"„Бонсист“]