ВМРО – Българско национално движение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 35:
На 16 декември 1990 година се състои Първия редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД). Взима се решение, освен с просветна и културна дейност, дружеството да оказва и влияние в политическия живот в България, като изиграва роля при признаването на независимостта на [[Република Македония]]. През 1994 година чрез предизборно споразумение [[Анатолий Величков]] и Евгений Еков са избрани за депутати от листата на [[СДС]]. На третия поред конгрес на организацията, състоял се на 24-25 март 1995 година в [[Кюстендил]], е избрано ръководство в състав Красимир Каракачанов, [[Райна Кирилова Дрангова|Райна Дрангова]] и Евгений Еков<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.265-270.</ref>. Между 1992-1995 година [[Стоян Бояджиев]] е председател на организацията, а след това е неин почетен председател.
 
ПрезНа 15-16 февруари 1997 година в [[Петрич]] се провежда четвърти поред конгрес на ВМРО – СМД. За едноличен председател на организацията е избран Красимир Каракачанов<ref>[http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm ВМРО – Съюз на македонските дружества ВМРО – СМД, Справочник „ОМДА“]</ref>, а за негови заместници – Райна Дрангова и [[Валентин Китанов]]. За почетен председател е избран [[Иван Татарчев]]. На изборите от същата година Красимир Каракачанов и Анатолий Величков са избрани за депутати от листата на [[ОДС]]. ВМРО – СМД се реорганизира в общобългарска национална организация, заради което несъгласна с политиката група се отцепва във [[Съюз на македонските организации|ВМРО – СМО]]. През 1999 година добавката „Съюз на македонските дружества“ отпада от името на организацията, заменено от „Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) – като вече регистрирана политическа партия. През 2000 година друга група от организацията се отцепва във [[ВМРО – БДД]]<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm „ВМРО – малкият Давид срещу големите партии“, в. „Стандарт“, 20.07.1998]</ref>. В Пазарджик е регистрирана Фондация „ВМРО“, която включва имотите на бившите македонски дружества. Така се дава начало на широки дискусии дали подобна фондация е законна и морална. През 2001 година от организацията се отцепва и софийската младежка организация, начело с Анатолий Величков<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/88618 Македонски шпиони изнасят архивите на ВМРО в Скопие, докато войводите се карат], http://www.blitz.bg, 27.09.2010 г.</ref>.
 
За периода 1990–1999 година ВМРО – СМД активно участва в обществения живот на България. През май 1991 г. в [[Благоевград]] се провежда [[Втори велик македонски събор]], на който присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска Македония и членове на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]] и [[Бразилия]]. По инициатива на ВМРО – СМД в [[Кюстендил]] е възстановен разрушеният от комунистите паметник на [[Тодор Александров]] – легендарен водач на Организацията в периода 1911-1924 г. Възстановен е и неговият гроб в [[Пирин]] планина над село [[Сугарево]], Мелнишко. Установяват се връзки със сродни организации в [[Република Македония]], като ВМРО – Татковинска на [[Димитър Църномаров]] и ВМРО – Охрид на [[Владимир Паунковски]]. През 1990 година ВМРО – СМД излиза с декларация в подкрепа на независимостта на Република Македония и излизането и&#768; от състава на [[Югославия|Югославската федерация]]. През 1993 година ВМРО – СМД организира протест срещу връчването на акредитивните писма на посланика на САЩ в България – г-н Уилям Монтгомъри, който заявил, че ще иска промяна на българската конституция и признаване на „македонско малцинство“ в България. Печатен орган на ВМРО – СМД е вестник „Македония“.