Дюнкерк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: -, replaced: От дьо Франс → О дьо Франс редактирано с AWB |
м вътр. препратки; форматиране: кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 20:
| телефонен-код =
}}
'''Дюнкѐрк''' (
== Операция „Динамо“ ==
Дюнкеркската операция, или т.нар. операция „Динамо“, е операция в хода на [[Втората световна война|Втората Световна война]] по евакуирането по море на английски, френски и белгийски части, блокирани след Дюнкеркската битка на немските войски в град Дюнкерк.
След пробива на Мажино линията на 10 май 1940 г. и [[капитулация]]та на [[Холандия]] на 14 май, немското командване увеличава своя успех със завземането на пристанище Кале до Булон. Част от британския експедиционен корпус под командването на лорд Горт, френските части и съединенията, част от 16-ти корпус и останалите белгийски войници се оказват блокирани в района на град Дюнкерк. При тези условия на 26 май кабинетът на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] и британското
За адекватно прекъсване на евакуацията немците всъщност не са имали възможност. Немската наземна войска не могла да се противопостави на тежките английски
▲Част от британския експедиционен корпус под командването на лорд Горт, френските части и съединенията, част от 16-ти корпус и останалите белгийски войници се оказват блокирани в района на град Дюнкерк. При тези условия на 26 май кабинетът на Чърчил и британското Адмиралтейство решават да евакуират своите части на Британския остров. Военната ситуация, обаче е такава, че когато британците си заминават от Дюнкерк към тях вече се запътват немски танкове. Те пристигат в Дюнкерк 2 дни преди британците, отделени на 16 km от града, а британците на 60 km. За германците не е било проблем да навлязат в беззащитния град и да завземат последното пристанище, в което може да се проведе масовата евакуация на британските войски. Но Хитлер дал своята прословута стоп-фраза, която спряла по-нататъшното настъпление. „ ние бяхме безмълвни” казва Гудериан. И защо! В момент, когато остава да се завземе само едно малко градче, в което се решава съдбата на вражеските групировки, главата на Германия изрично го забранява. Нещата стигнали до там, че генерал Халдер започнал да оспорва решението на фюрера, опитвайки се да му обясни, че трябва да улови последното пристанище на брега. Но Хитлер бил категоричен.
Положението на притиснатата към морето тристахилядна английска армия изглежда безнадеждно. Но Хитлер спира за три дни танковите си дивизии под предлог, че са се откъснали от следващите ги пехотни подразделения. Това решение е загадка и до днес, защото при късите разстояния и отличните шосета подобен мотив изглежда твърде неубедителен. Най-вероятно Хитлер е искал преговори с [[Лондон]] за мир и е решил да не унижава противника си с едно жестоко поражение. Но Чърчил не мисли за преговори. Към плажовете на Дюнкерк се насочва всичко, което плава по вода – бойни кораби, транспорти, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка. Армадата снове между [[Британия]] и [[Франция]] в яростни битки с налитащите „щуки“ на [[Гьоринг]], обещал на Хитлер, че пилотите на [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] сами ще размажат обсадения корпус, но не успява. На 4 юни английският командващ генерал [[Харолд Александър]] лично обикаля плажовете на Дюнкерк, и убедил се, че там вече няма нито един войник, последен напуска континента. Изоставени са 70 000 единици бойна и транспортна техника, но е спасена цялата британска армия, плюс известен брой [[французи]] и [[белгийци]].▼
▲За адекватно прекъсване на евакуацията немците всъщност не са имали възможност. Немската наземна войска не могла да се противопостави на тежките английски крайцери Манипулирането на немската авиация било силно затруднено, заради голямата дистанция между германските летища, прекалено голяма за едномоторен изтребител BF-109. С помощ на авиацията на Великобритания, британските изтребители заловили германските бомбандировачи успешно. Възползвайки се от възможността Обединеното кралство след 27 май до 4 юни успешно провежда операция „Динамо“ и извежда 338 000 войници.
▲Положението на притиснатата към морето тристахилядна английска армия изглежда безнадеждно. Но Хитлер спира за три дни танковите си дивизии под предлог, че са се откъснали от следващите ги пехотни подразделения. Това решение е загадка и до днес, защото при късите разстояния и отличните шосета подобен мотив изглежда твърде неубедителен. Най-вероятно Хитлер е искал преговори с Лондон за мир и е решил да не унижава противника си с едно жестоко поражение. Но Чърчил не мисли за преговори. Към плажовете на Дюнкерк се насочва всичко, което плава по вода – бойни кораби, транспорти, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка. Армадата снове между Британия и Франция в яростни битки с налитащите „щуки“ на Гьоринг, обещал на Хитлер, че пилотите на Луфтвафе сами ще размажат обсадения корпус, но не успява. На 4 юни английският командващ генерал Харолд Александър лично обикаля плажовете на Дюнкерк, и убедил се, че там вече няма нито един войник, последен напуска континента. Изоставени са 70 000 единици бойна и транспортна техника, но е спасена цялата британска армия, плюс известен брой французи и белгийци.
== Източници ==
| |||