ФК Астън Вила: Разлика между версии

прозвище = "Вила", и„Виланите“, "бирмингамци"„Лъвовете“ |

президент = [[Image:Flag_of_the_United_StatesFlag_of_China.svg|20px|]] [[Рандолфд-р Тони ЛернърШа]] |

старши треньор = [[Image:Flag_of_ScotlandFlag_of_England.svg|20px|]] [[ПолСтив ЛамбъртБрус]] |

капитан = [[Image:Flag_of_BulgariaFlag_of_England.svg|20px|]] [[СтилиянДжеймс ПетровЧестър]] |

място = 20-то |

'''Футболен клуб Астън Вила''' (известен още като „Вила“ или „ Дъ Виланс“„Виланите“) е [[английски]] професионален футболен [[клуб]], намиращ себазиран в подножието на административната [[област]] Астън, в град Бирмингам. Клубът е основан през [[1874]] г. и играе своите домакински мачове на Вила Парк от [[18791897]] г. Астън Вила е един от основателите на [[Английска футболна лига|Футболната лига]] през [[1888]] г, а по-късно и на [[Премиършип]] през [[1992]] г. Клубът до 2006 г. е ръководен от собственика и [[председател]] ДоугДъг Елис, но през [[2006]] г. контролният пакет акции става притежание на Ранди ЛернърЛърнър. През 2016 г. Лърнър продава клуба на китайския бизнесмен Тони Ша. Астън Вила е един от най-старите и успешни футболни клубове в [[Англия]], ставайки 7 пъти [[шампион]] на страната в предишният формат на Премиършип (Първа дивизия) и печелейки 7 пъти [[ФА Къп|купата на Футболната асоциация]]. Вила са и един от четиритепетте английски отбора, които са ставали шампиони на [[Европа]], като свояпечели успех правиКЕШ през [[1982]] г. {{неясно|Астън Вила са четвъртиятна седмо място във Вечната ранглиста на Висшата лига и на пето място по най-успешенмного отборспечелени вголеми английскататрофеи футболнаот историяанглийските отбора, притежавайки 2120 трофея в своята витрина.}}<ref>[http://www.krysstal.com/trophies.html Running Total of Trophies]</ref>

Те имат дългогодишно и свирепосилно съперничество с градския враг [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], въпреки че другият местен отбор [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албион]] се намира най-близо до Вила Парк. Бирмингамското дерби, известно още като Второто най-голямо градско дерби между Астън Вила и Бирмингам ситиСити се играе от [[1879]] г.

Традиционните цветове на клубният екип са: винено-червена [[фланелка]] със светлосини ръкави, бели шорти и небесно-сини чорапи. Традиционната клубна [[емблема]] представлява, буенизправен златен [[лъв]] на светлосин фон с изписано мотото „В готовност“. Последната промяна на знака беше направена и приета през [[2007]]2016 г.

=== Основаване и ранни години (1874–18861874 – 1886) ===

Футболен клуб Астън Вила е създаден през [[март]] 1874 г. от членовете на клуба по [[крикет]] Вила Крос Уеслиан, койтоЧапъл клубв иХендсуърт, докойто днес е част от Бирмингам. Четирима от основателите Джак ХюсХюз, Фредерик МатхюсМатюс, Уолтър Прайс и УилиамУилям Скатъргууд решават да създадат футболен [[отбор]], който да осигурява развлечениезанимания през зимните дни.

Първият [[мач]] на Атън Вила е срещу местният [[ръгби]] тим Астън Брук Сейнт Мери. Условието на двубоя е съставасъставът на Вила да се съгласи да играе първото полувреме по правилата на ръгби мачовете, а второто по тези на футбола. Според официалните документи Вила печели с 1- – 0 с [[гол]] на Джак ХюсХюз.

Клубът играе своите първи домакински мачове нав Астън Парк. През 1876 г. Вила се мести на Периновия Барси стадион Уелингтън Роуд, [[предградие]]намиращ се в района на Пери Бар в Бирмингам. Местността, която е собственост на земевладелец е преотстъпена на отбора с [[договор]] за 3 години и годишна [[такса]] по 5 лири.

Вила бързо става един от най-добрите тимове в [[Мидландс]], като печели своето първо отличие&nbsp;— – купата на Бирмингам през [[1880]] г. с [[капитан]], шотландецът Джордж РамсейРамзи. През сезон 1880/181 21 от 25-те гостувания са спечелени и отбора взема купата на [[Стафордшър]]. Прогресът на младия отбор е допълнително подсилен и с появата на [[четвърт-финал]] за [[ФА къп]] през [[1883]] г. и [[1884]] г. На следващият сезон Вила получава [[статут]] на професионален футболен [[клуб]].

=== Основаване на Футболната лига (1887–18931887 – 1893) ===

Тимът печели първият си трофей в [[ФА къп]] през [[април]] [[1887]] г. с победа 2- – 0 над [[Уест Бромич]], като [[капитан]] на отбора отново е шотландец&nbsp;— – Арчи Хънтър. Въпреки успеха, шотландският фактурист и [[директор]] на Астън Вила, Уилиам МакГрегърМакгрегър остава разочарован от едно&nbsp;— – приятелските срещи и ниската посещаемост на всички мачове, освен на тези от [[ФА къп]]. Той вижда, че за да държат интереса към играта жив големите отбори, е нужно да играят в собствена [[лига]], подобна на тази напри Американският [[бейзбол]]. Така той пише до 12-те водещи отбори в Англия за среща на [[2 март]] и обсъждане за образуванеобразуването на лигаЛига. Причината Футболната лига никога да не е наричана Английска лига е, че Уилиам МакГрегър, който е очаквал Шотландскитешотландските и Уелскитеуелските отбори евентуално също да се присъединят. Тимовете от Уелс, най-вече [[Кардиф сити]] правят точно това, но тези от Шотландия отказват. Разбира се, Астън Вила е един от дузинатадванадесетте тимовеклуба, които се състезават в първият [[сезон]] на [[Футболната лига]]. Своят дебют Вила прави на [[8 септември]] [[1888]] г. в мач срещу [[Уулвърхемптън Уондърърс]], завършил 1- – 1, като [[Том Грийн]] вкарва първиятпървия гол за клуба в Лигата. В края на сезона Вила завършвазавършват втори след [[Престън]].

=== Златен период (1893–19141893 – 1914) ===

Не след дълго, през 1893/94 Вила печели своя първи трофей в шампионата, като Джон ДивейДевий вкарва 20 гола, превръщайки се и в [[голмайстор]] за сезона. Любимците от Пери Бар, както феновете наричат отбора, вкарват 84 гола в 30 мача. Това е знак, че Астън Вила започва „Златен период“ в своята история. През сезон [[1897]] тимът прави най-големия си успех, печелейки купата на Лигата и тази на Футболната Асоциация. Този подвиг не може да бъде подобрен повече от 60 години. В края на сезона, клубът прави и друга важна крачка в своята история. По време на домакинските мачове, публиката която се събира е повече от 25 000 души, докато на финала за ФА къп са по-малко от 20 000. Това кара ръководството на клуба да премести домакинските си мачове на друг по-голям [[стадион]]. Така в края на годинагодината [[Астън ЛоиърЛоуър Граунд]]Граундс става техният нов дом, на който играят домакинствата си и до днес. СегашнотоПопулярното му наименование&nbsp;— – [[Вила Парк]] идвабива наложено от честатаупотребата употребаму насред феновете, катомакар впоследствиеда слипсва неофициалнаофициално [[декларация]] името на стадиона е окончателно промененопреименуване. През 1913 г. тимът за пети път печели ФА къп побеждавайки с 1- – 0 [[Съндърланд]]. Преди началото на [[Първата световна война]], клубът върви повече от успешно, като печели 6 купи на Лигата и 5 на [[ФА]]. Капитан през този забележителен период е Джон ДивейДевий.

През сезон [[1920]] г., който е първият след войната Вила завърша като носител на шестата си [[купа]] на ФА, спечелена срещу [[Хъдърсфилд Таун]] с победа 1- – 0 на [[Стамфорд Бридж]].

Юбилейният 50 годишен [[сезон]] на Вила през 1923- – 24 приключва с [[финал]] за ФА Къп, който е едва вториявторият на [[стадион Уембли]]. Загуба с 2- – 0 от [[Нюкасъл]] слага край на надеждите за 7 купа в състезаниетотурнира.

Въпреки че, след войната Вила остава един от водещите отбори, обстановката в клуба бавно се влошава. Това може даСтига се отдаде на задоволството през всичките тези годинидотам, коеточе завършваедин с немислимото,от най-прочутиятпрочутите и успешенуспешни футболен клубклубове в светасветовния футбол, изпада във [[Втора дивизия]] през [[1936]] г. Преди това през 20-те и 30-те години на [[20 век]], в състава на Вила играят доста от националните играчи (през 1913/14 по-малко от 14 национали). През този период феновете на [[Вила Парк]] се наслаждават на красива игра и изобилие от голове. През сезон 1930/31 Вила отбелязва 128 гола, като 49 от тях вкарва [[Том „Понго“ Уаринг]]Уоринг, това обаче не е достатъчно за спечелване на титлата.

Решението на клуба да назначи своя пръв [[мениджър]] съвпада с изпадането на клубаму, за първи път през [[1935]]/[[1936|36]] г. Това се дължи предимно на ужасяващатаизключително слабата защита, която допуска 110 гола, 7 от които са при загубата с 1- – 7 на [[Вила Парк]] от тима на [[Арсенал]], като [[Тед Дрейк]] вкарва и седемте гола за „Артилеристите“. „Великанът на футбола“Вила е коронясан като [[шампион]] на [[Втора дивизия]] през [[1937]]/[[1938|38]] под ръководството на [[Джими Хюган]]Хоган. Астън Вила се завръща там, където принадлежи, но тогава започва [[Втората световна война]]. [[Седем]] сезона за загубени и много кариери са преждевременно прекратени преждевременно, Вила започва изграждането на нов тим под ръководството на бившият играч [[Алекс Масий]]Мейси.

ОстатъкътВ открая на [[1940-те]] и през [[1950-те]] години преминаватМейси вправи опити да се създадеизгради силен състав, привлича редица нови играчи. Едно от най-значимите нови попълнения е дошлият през 1951 г. Дани Бланчфлауър. Въпреки, че Вила притежава добри играчи и многобройна публика, отбора се окачествявапредставя катона средно среденниво. През сезон [[1956]]/[[1957|57]] бирмингамци неочаквано стигат до финал за ФА Къп, като кулминацията е победата над силния Манчестър Юнайтед, чийто тим е наричан по онова време „Бебетата на Бъзби“. На полувремето резултата на мача е 0- – 0, но в 66 минута [[МакПарланд]]Макпарланд подава на [[Диксън]] и той вкарва, 6 минути по-късно и самият [[МакПарланд]]Макпарланд бележи гол, превръщайки се в герой на мача. СледТака след 37-годишно годинипрекъсване Вила печели първият сипърви трофей.

Настъпва ентусиазъм и надежда за нова ера, но успехауспехът във [[ФА]] се оказва подвеждащ. Сезон след спечелването на турнира отбораотборът завършва на 14-то място в лигата. [[Ерик Хоугън]]Хаутън е уволнен (след отказванеотказ да напусне сам), когато клубът е застрашен от изпадане. Неговият наследник [[Джо Мерсър]]Мърсър е безпомощен пред отпадането на отбора за втори път през [[1958]]/[[1959|59]] г. Задоволството от спечелената 7-ма рекордна купа на ФА все още е обхванало отбора, което само показва, че Вила е твърде добра да залязва. През [[1959]]/[[1960|60]] г. клубът става шампион на [[Втора дивизия]] и отновобързо се завръща в елита. Сезон по-късно става първият отбор печелилспечелил новия тогава турнир за [[Купата на лигата]] и завършва на високопредно място в класирането наза първенствотопървенство. Този успех е постигнат със завладяващото ядро от млади футболисти, които са наречени „непълнолетните„малките на Мерсър“Мърсър“.

=== В долните дивизии (1960–19751960 – 1975) ===

Бавното влошаване продължи и презПрез [[1960]]-те, г.следва нов кризисен период за клуба, порадиедин задълбочениятот най-тежките моменти в неговата история. До тази криза водят редица дискомфортфактори, клубътсвързани нес успянеспособността на ръководството да се приспособисправи къмс новатанови футболнаусловия реалност.в организацията на футбола, сред които – Липсаталипсата на скаути за разузнаване, водене на отбора по-начин от 40-те години, а и 3 от 5-членното ръководство са на 70 годишна възраст. ТоваНаред ес ръководството,това коетоса реши да продадепродадени двама от ключовите си играчи&nbsp;— – [[Фил Уоснам]]Ууснам и [[Тони Хитълий]]Хейтли. Без техните голове Вила се попадаизпада в истинскаигрова криза, като пълната агония идва през [[1967]] г., когато с мениджъра [[Дик Тейлър]], отбораотборът изпада за трети път. Феновете започват да настояват ръководството да подаде оставка, като това става все по-наложително след като отборатимът завършва на 16-то място във [[Втора дивизия]] през [[1968]] г.

В отчаян опит да избегне изпадане в [[Трета дивизия]], мениджъра [[Томи Къмингс]] харчи 200 000 паунда за нови играчи, но феновете отказват да ходятпосещават на мачовете в знак на протест, такаа клубаклубът постепенно затъва в дългове. През [[ноември]] [[1968]] г., Вила се намира на дъното на [[Втора дивизия]], борда на директорите уволнява [[Къминг]]Къмингс и в рамките на седмица цялото ръководство напуска под натиска на феновете. След много спекулации контролаконтролът върху клуба е поет от лондонския финансист [[ПотПат Матюс]], който води със себе си [[ДоугДъг Елис]] като президент и [[Томи Дохърти]] като треньор.

Въпреки полъха на промянапромяната и първоначалния успех, Дохърти е неспособен да откъсне отбора от опасната зона, а след по-малко от година той е уволнен. Неговият заместник [[Вик Крой]]Кроу също ене неспособенуспява да попречи наспаси Астън Вила даот изпаднеизпадане в [[Трета дивизия]] за първи път в своята история през [[1969]]/[[1970|70]] г. УчудващоИзненадващо, следващият сезон Вила стига до финал на купата на лигата след победа над [[МанчестерФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] на полуфинал. На финала обаче, тимът е победен от [[Тотнъм]] с два късни гола.

ЕдинствениятВила път,прекарва когатодва Вила се състезавасезона в най-долнияттретия ешелон завършва успешно, като отбораотборът финишира на първо място в Трета дивизия през сезон [[1971]]/[[1972|72]] със спечелените 70 рекордни точки. ТимътНа следващата година тимът почти се класира в елита, завършвайки трети във Втора дивизия през [[1972]]/[[1973|73]]. СледващиятПрез новия сезон Вила продължава да се бори за промоция, като Елис уволнява КройКроу и назначава [[Рон Сандърс]]Саундърс.

=== Участник в европейски турнири (1975–19771975 – 1977) ===

Стогодишнината от основаването на Астън Вила е отбелязано през [[1974]]/[[1975|75]] с дубъл&nbsp;— – победа над [[Норич]] на финал за купатаКупата на лигата и спечелване на промоция за [[Първа Дивизия]], след осемгодишно отсъствие. Заради успеха си в купата на лигата, Вила за първи път има право на участие в [[Европейски клубни турнири по футбол|Европейските клубни турнири]]. Въпреки че, отбораотборът е елиминиран още първиятв първия кръг от [[Роял Антверп]], СандърсСаундърс продължава да трупа опит и да изгражда състав. Бирмингамци отново печелят купата на лигата през [[1977]] г, като на финалфинала срещатпобеждават [[Евертън]]. Следващият сезон тимът стига до четвъртфинал за купата на [[УЕФА]], където се изправя срещу [[Барселона]]. Тази нощ на [[Ноу Камп]] слага край на 10 годишния кошмар, Астън Вила се завръща обратно във футболния елит.

''Към 1215 августфевруари 20152017''

{{фс играч|номер=131|страна=USAENG |играч=[[БрадМарк ГузанБън]] |позиция=[[вратар|В]] }}

{{фс играч|номер=3|страна=ENGWAL |играч=[[ДжоНийл БенетТейлър]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]] }}

{{фс играч|номер=56|страна=DENENG |играч=[[ДжорсТоми ОкореЕлфик]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]] }}

{{фс играч|номер=612|страна=IRLENG |играч=[[КиъранНейтън КларкБейкър]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]] }}

{{фс играч|номер=814|страна=SENIRL |играч=[[ИдрисаКонър ГайХърихейн]] |позиция=[[халф|Х]] }}

{{фс играч|номер=1819|страна=ENG |играч=[[КиъранАндре РичардсънГрийн]] |позиция=[[защитник (футбол)халф|ЗХ]] }}

{{фс играч|номер=1920|страна=GHAISL |играч=[[ДжорданБиркир АюБярнасон]] |позиция=[[нападателхалф|НХ]] }}

{{фс играч|номер=2325|страна=FRAAUS |играч=[[ЖорданМиле АмавиЙединак]] |позиция=[[защитник (футбол)халф|ЗХ]] }}

{{фс играч|номер=2437|страна=COLGHA |играч=[[КарлосАлберт СанчесАдома]] |позиция=[[халф|Х]] }}

{{фс играч|номер=2538|страна=ESPAUS |играч=[[КарлесДжордан ХилЛайдън]] |позиция=[[халф|Х]] }}

{{фс играч|номер= 9|страна=BULSCO |играч=[[АлександърСкот ТоневХогън]] |позиция=[[халфзащитник (футбол)|ХН]] }}

{{фс играч|номер= |страна=FRA |играч=[[Али Сисоко]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]] }} ''(под наем в [[ФК Порто|Порто]]Олимпиакос до края на сезон 20152016/1617)''

Към края на сезон 20112015/1216 Астън Вила е носител на следните трофеи:&nbsp;<ref name="успехи">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.avfc.co.uk/page/HistoryHonours/0,,10265,00.html |заглавие=Club Honours |достъп_дата=17 март 2013 |труд= www.avfc.co.uk|издател=Aston Villa Football Club |език=en}}</ref>

* Носител на [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]]: 1 път (1982- – 83)

=== В АнглияНационални ===

* [[Английска висша лига|Шампион на Англия]]: 7 пъти (1893- – 94, 1895- – 96, 1896- – 97, 1898- – 99, 1899- – 1900. 1909- – 10, 1980- – 81)