Васил Радославов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 52:
Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.
 
След сключването на [[Солунско примирие|Солунското примирие]] на 29 септември 1918 г.д-р Васил Радославов заминава за [[Германия]] на 5 октомври 1918.  Нему се пада единствен да изпрати в изгнание първите ни двама владетели Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През [[1923]] г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. Амнистиран е през лятото на [[1929]] г.
 
Умира в [[Берлин]] на [[21 октомври]] 1929 година. Погребан е с почести в София на [[3 ноември]] с.г.<ref name="istoria.bg"/>
 
Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева.
 
=== Награди и отличия ===
Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия ни държавен орден "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий" - през февруари 1918 г.
 
== Източници ==