ФК Астън Вила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 82:
=== 1977–днес ===
Вила се връща в елита като Саундърс продължава да гради нов печеливш състав. Това кулминира в седмата шампионска титла за клуба през 1980/81. За изненада на коментатори и фенове, Саундърс напуска по средата на сезон 1981/82, след разногласия с ръководството, като Вила по това време е достигнала до четвъртфинал за Европейската купа. Той е заменен от своя асистент-мениджър Тони Бартън, който довежда клуба до победата над Байерн Мюнхен с 1:0 на финала на КЕШ в Ротердам, с гол на Питър Уит. През следващия сезон Вила печелят и Европейската Супер купа, побеждавайки Барселона на финала. Това бележи връхната точка в развитието, след която представянето на Вила рязко спада през 1980-те години. Кулминация е изпадането през 1987 г. във Втора дивизия. Още през следващяи сезон обаче клубът печели промоция по ръководството на Греъм Тейлър.
Вила стават един от основателите на Висшата лига през 1992 г., и завършват като подгласници на Манчестър Юнайтед в първия ѝ сезон. През останалата част от деветдесетте години обаче Вила сменя трима различни мениджъри, което води до доста непоследователни изяви, въпреки че клубът печели две Купи на Лигата и редовно се класира за Купата на УЕФА. Вила достига финал за ФА Къп през 2000 г., но губи с 1 – 0 от Челси, в последния мач, които се играе на стария стадион Уембли. Отново обаче изявите в Лигата са колебливи. Вила продължава да показва непостоянство под ръководството на няколко различни мениджъри, докато не се стига до обрат в ръководството на клуба през лятото на 2006 г. След 23 години като председател и най-голям акционер (приблизително 38%), Дъг Елис най-накрая продава своя дял в Астън Вила, поради влошено здраве и се оттегля от управлението. След много спекулации е обявено, че клубът е закупен от американския бизнесмен Ранди Лърнър, собственик на NFL франчайза Кливлънд Браунс.
Пристигането на новия собственик Лърнър и на мениджъра Мартин О'Нийл бележи началото на нов период на оптимизъм на Вила Парк. Настъпват радикални промени в целия клуб, включително нова емблема, нов спонсор на екипите и промени в отбора през лятото на 2007. Първият финал за голяма купа през ерата на Лърнър идва през 2010 г., когато Вила губят с 2 – 1 на финала за Купата на Лигата. Вила пътува и за втори път до Уембли през същия сезон, като губи с 3 – 0 от Челси в полуфинала за ФА Къп. Само пет дни преди откриването на сезон 2010/11, О'Нийл подава оставка като мениджър и след една година под ръководството на Жерар Улие, за мениджър е обявен Алекс Маклийш, предишен наставник на Бирмингам Сити, въпреки многобройните протести от страна на феновете срещу назначаването му. Това е исторически първият път, в който един мениджър е бил начело и на двата местни съперника. Договорът на Маклийш е прекратен в края на сезон 2011/12 след кто Вила завършва на 16-то място, а той е заменен от Пол Ламбърт. През февруари 2012 г., клубът обявява финансова загуба от 53,9 милиона британски паунда, като Лърнер обявява клуба за продажба три месеца по-късно, с прогнозна стойност от 200 милиона паунда. Все още с Лърнър в управителния борд, през сезон 2014/15 Астън Вила вкарва само 12 гола в 25 мача в лигата, най-ниският показател в историята на Висшата лига, и Ламбърт е уволнен през февруари 2015 г. След него идва Тим Шерууд, който успява да измъкне клуба от изпадане, като същевременно го извежда до финал за ФА Къп през 2015, но и той е освободен от поста през сезон 2015/16, също както и неговият наследник Реми Гард, в кампанията, която завършва с изпадането на Вила от елита за първи път от 1987 г. насам.
През юни 2016 г., китайският бизнесмен Тони Ся купува клуба за 76 милиона паунда от Лърнър. За нов мениджър е назначен Роберто ди Матео, но той е уволнен след 12 мача, в които постига едва 1 победа, за да бъде заменен от бившия мениджър на Бирмингам Стив Брус.
== Настоящ състав ==
| |||