ФК Астън Вила: Разлика между версии

основан = март [[1874]] |

капацитет = 42 64042660 |

Футболен клуб Астън Вила е създаден през [[март]] 1874 г. от членовете на клуба по [[крикет]] Вила Крос Уеслиан Чапъл в Хендсуърт, който днес е част от Бирмингам. Четирима от основателите Джак Хюз, Фредерик Матюс, Уолтър Прайс и Уилям Скатъргууд решават да създадат футболен [[отбор]], който да осигурява занимания през зимните дни.

Първият [[мач]] на Атън Вила е срещу местният [[ръгби]] тим Астън Брук Сейнт Мери. Условието на двубоя е съставът на Вила да се съгласи да играе първото полувреме по правилата на ръгби мачовете, а второто по тези на футбола. Според официалните документи Вила печели с 1 – 0 с [[гол]] на Джак Хюз.

Клубът играе своите първи домакински мачове на терените в Астън Парк. През 1876 г. Вила се мести на новия си стадион Уелингтън Роуд, намиращ се в района на Пери Бар в Бирмингам. Местността, която е собственост на земевладелец е преотстъпена на отбора с [[договор]] за 3 години и годишна [[такса]] по 5 лири.

Тимът печели първият си трофей в [[ФА къп]] през [[април]] [[1887]] г. с победа 2 – 0 над [[Уест Бромич]], като [[капитан]] на отбора отново е шотландец – Арчи Хънтър. Въпреки успеха, шотландският фактурист и [[директор]] на Астън Вила, Уилиам Макгрегър остава разочарован от едно – приятелските срещи и ниската посещаемост на всички мачове, освен на тези от [[ФА къп]]. Той вижда, че за да държат интереса към играта жив големите отбори, е нужно да играят в собствена [[лига]], подобна на тази при Американският [[бейзбол]]. Така той пише до 12-те водещи отбори в Англия за среща и обсъждане за образуването на Лига. Причината Футболната лига никога да не е наричана Английска лига е, че Уилиам МакГрегър е очаквал шотландските и уелските отбори евентуално също да се присъединят. Тимовете от Уелс, най-вече [[Кардиф сити]] правят точно това, но тези от Шотландия отказват. Разбира се, Астън Вила е един от дванадесетте клуба, които се състезават в първият [[сезон]] на [[Футболната лига]]. Своят дебют Вила прави на [[8 септември]] [[1888]] г. в мач срещу [[УулвърхемптънФК Улвърхамптън Уондърърс|Улвърхамптън Уондърърс]], завършил 1 – 1, като [[Том Грийн]] вкарва първия гол за клуба в Лигата. В края на сезона Вила завършват втори след [[Престън]].

Настъпва ентусиазъм и надежда за нова ера, но успехът във [[ФА]] се оказва подвеждащ. Сезон след спечелването на турнира отборът завършва на 14-то място в лигата. Ерик Хаутън е уволнен (след отказ да напусне сам), когато клубът е застрашен от изпадане. Неговият наследник Джо Мърсър е безпомощен пред отпадането на отбора за втори път през [[1958]]/[[1959|59]] г. През [[1959]]/[[1960|60]] г. клубът става шампион на [[Втора дивизия]] и бързо се завръща в елита. Сезон по-късно става първият отбор спечелил новия тогава турнир за [[Купата на лигата]] и завършва на предно място в класирането за първенство. Този успех е постигнат със завладяващото ядро от млади футболисти, които са наречени „малките„дребосъците на Мърсър“.

Стогодишнината от основаването на Астън Вила е отбелязано през [[1974]]/[[1975|75]] с дубъл – победа над [[Норич]] на финал за Купата на лигата и спечелване на промоция за [[Първа Дивизия]], след осемгодишно отсъствие. Заради успеха си в купата на лигата, Вила за първи път има право на участие в [[Европейски клубни турнири по футбол|Европейските клубни турнири]]. Въпреки че, отборът е елиминиран още в първия кръг от Роял Антверп, Саундърс продължава да трупа опит и да изгражда състав. Бирмингамци отново печелят купата на лигата през [[1977]] г, като на финала побеждават [[Евертън]]. Следващият сезон тимът стига до четвъртфинал за купата на [[УЕФА]], къдетоотстранявайки сепоследователно изправятимовете срещуна [[БарселонаФенербахче]]., Тази[[Гурник нощЗабже]] наи [[НоуАтлетик КампБилбао]]. слага крайСъперник на 10четвъртфинала годишнияе кошмар[[Барселона]], като Вила се представя повече от достойно. Отпада след 2 – 2 у дома и 1 – 2 на [[Ноу Камп]]. Астън Вила се завръща обратно във футболния елит на Европа. А само след 4 години ще вземе сладък реванш срещу каталунците.

Вила се връща в елита като Саундърс продължава да гради нов печелившпобеждаващ състав. Това кулминира в седмата шампионска титла за клуба през 1980/81. За изненада на коментатори и фенове, Саундърс напуска по средата на сезон 1981/82, след разногласия с ръководството, като Вила по това време е достигнала до четвъртфинал за Европейската купа. Той е заменен от своя асистент-мениджър Тони Бартън, който довежда клуба до победата над [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] с 1:0 на финала на [[Шампионска лига на УЕФА|КЕШ]] в Ротердам, с гол на Питър Уит. През следващия сезон Вила печелят и Европейската[[Суперкупа Суперна купаУЕФА|Суперкупата на Европа]], побеждавайки Барселона на финала. Това бележи връхната точка в развитието, след която представянето на Вила рязко спада през 1980-те години. Кулминация е изпадането през 1987 г. във Втора дивизия. Още през следващяи сезон обаче клубът печели промоция по ръководството на Греъм Тейлър.

Вила стават един от основателите на Висшата лига през 1992 г., и завършватзавършвайки като подгласници на Манчестър Юнайтед в първия ѝ сезон. През останалата част от деветдесетте години обаче Вила сменя трима различни мениджъри, което води до доста непоследователни изяви, въпреки че клубът печели две Купи на Лигата и редовно се класира за Купата на УЕФА. Вила достига финал за ФА Къп през 2000 г., но губи с 1 – 0 от [[ФК Челси|Челси]], в последния мач, които се играе на стария стадион [[Уембли (стадион)|Уембли]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/sport/football/fa_cup/756784.stm Chelsea claim FA Cup glory]</ref> Отново обаче изявите в Лигата са колебливи. Вила продължава да показва непостоянство под ръководството на няколко различни мениджъри, докато не се стига до обрат в ръководството на клуба през лятото на 2006 г. След 23 години като председател и най-голям акционер (приблизително 38%), Дъг Елис най-накрая продава своя дял в Астън Вила, поради влошено здраве и се оттегля от управлението. След много спекулации е обявено, че клубът е закупен от американския бизнесмен Ранди Лърнър, собственик на [[Национална футболна лига|NFL]] франчайза Кливлънд[[Кливланд Браунс]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/teams/a/aston_villa/5356730.stm Lerner set to complete Villa deal]</ref>

Пристигането на новия собственик Лърнър и на мениджъра [[Мартин О'Нийл]] бележи началото на нов период на оптимизъм на Вила Парк. Настъпват радикални промени в целия клуб, включително нова емблема, нов спонсор на екипите и промени в отбора през лятото на 2007. Първият финал за голяма купа през ерата на Лърнър идва през 2010 г., когато Вила губят с 2 – 1 на финала за Купата на Лигата. Вила пътува и за втори път до Уембли през същия сезон, като губи с 3 – 0 от Челси в полуфинала за ФА Къп. Само пет дни преди откриването на сезон 2010/11, О'Нийл подава оставка като мениджър и след една година под ръководството на Жерар Улие, за мениджър е обявен Алекс Маклийш, предишен наставник на [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], въпреки многобройните протести от страна на феновете срещу назначаването му. Това е исторически първият път, в който един мениджър е бил начело и на двата местни съперника.<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport1/hi/football/13770519.stm Aston Villa appoint Alex McLeish as manager]</ref> Договорът на Маклийш е прекратен в края на сезон 2011/12 след кто Вила завършва на 16-то място, а той е заменен от Пол Ламбърт. През февруари 2012 г., клубът обявява финансова загуба от 53,9 милиона британски паунда,<ref>[http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/17197269 Aston Villa announce £53.9m loss for 2010 – 11 financial year]</ref> като Лърнер обявява клуба за продажба три месеца по-късно, с прогнозна стойност от 200 милиона паунда. Все още с Лърнър в управителния борд, през сезон 2014/15 Астън Вила вкарва само 12 гола в 25 мача в лигата, най-ниският показател в историята на Висшата лига, и Ламбърт е уволнен през февруари 2015 г. След него идва Тим Шерууд, който успява да измъкне клуба от изпадане, като същевременно го извежда до финал за ФА Къп през 2015, но и той е освободен от поста през сезон 2015/16, също както и неговият наследник Реми Гард, в кампанията, която завършва с изпадането на Вила от елита за първи път от 1987 г. насам. Немалка роля за този упадък има не само голямото текучество на мениджърския пост, но и непоследователното и масово привличане на множество играчи, които не вдигат впоследствие нивото на игра, а водят единствено до финансови загуби на клуба.

През юни 2016 г., китайският бизнесмен Тони Ся купува клуба за 76 милиона паунда от Лърнър.<ref>[http://www.bbc.com/sport/football/36522094 Aston Villa: Dr Tony Xia completes takeover of Championship club]</ref> За нов мениджър е назначен [[Роберто ди Матео]], но той е уволнен след 12 мача, в които постига едва 1 победа, за да бъде заменен от бившия мениджър на Бирмингам Стив Брус.

{{фс играч|номер=9|страна=SCO |играч=[[Скот Хогън]] |позиция=[[защитник (футбол)нападател|Н]] }}

{{фс играч|номер=37|страна=ENG |играч=[[КалъмХенри РобинсънКауънс]] |позиция=[[нападателхалф|НХ]] }} ''(под наем в [[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]]Стивънидж до края на сезон 20152016/1617)''

{{фс играч|страна=FRAENG |играч=[[АлиНайъл СисокоМейсън]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]] }} ''(под наем в ОлимпиакосДонкастър до края на сезон 2016/17)''

* {{флагче|Англия|Англия}} [[Тони ДелайДейли]]

* {{флагче|Англия|Англия}} [[ГордънНайджъл КоуънсСпинк]]

* {{флагче|Швеция|Швеция}} [[Улоф МелбериМелберг]]