Константин XI Палеолог: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
}}
 
'''Константин XI Палеолог''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος}}, {{lang-la|Constantinus XI Palaeologus}}), наричан още '''Константин XI Драгаш''', ([[8 февруари]] [[1405]] - – [[29 май]] [[1453]]) е последният византийски [[император]], управлявал [[Византия]] от [[1449]] до смъртта си през 1453 г.
 
Син е на император [[Мануил II Палеолог]] и [[Елена Драгаш]], дъщеря на [[Велбъждско деспотство|велбъждския]] владетел [[Константин Драгаш|Константин ДeянДеян]], внучка на българския Цар [[Иван Александър]].
 
== Биография ==
По византийска традиция му било позволено да приеме [[фамилия]]та по майчина линия, т.к. в случая тя била достатъчно престижна, Константин предпочитал да се назовава с фамилията на майка си - – ''[[Драгаши|Драгаш]]''. Голяма част от детството си прекарал в [[Константинопол]] под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в [[Италия]], Константин бил начело на Константинопол от [[1437]] до [[1439]] г.
 
До своето встъпване на [[престол]]а Константин си спечелва уважението на [[ромеи]]те като храбър [[деспот]] на [[Морея]]. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато [[Йоан VIII Палеолог]] починал, Константин се намирал в [[Мистра]]. Неговият по-млад брат [[Деметрий Палеолог|Димитър]] пръв се прибрал в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бил провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.
 
== Управление ==
{{основна|Превземане на Константинопол (1453)}}
 
Ред 44:
Последният византийски император '''Константин XI Палеолог''' загива в сражението с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели, като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.
 
Това е краят на [[Византия|Византийската империя]], условно приеман и за край на европейското [[средновековие]]. През същата година пада и управляваният от византийците последен [[Българи|български]] град, непокорен от турците - – [[Несебър]].
 
Константин XI Палеолог, в чиито [[вена|вени]] е текла немалко българска [[кръв]] - и по майчина и по бащина линия, е [[канон]]изиран за [[светец]]. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговият гроб е построена малката църква „Въведение Богородичнодо“ <ref>[http://www.atlantaserbs.com/learnmore/monasteries_and_towns/Greek-Ort-Constantinople.htm |Church of the Mother of God and the Aghiasma - – Vefa (Vefa Meydan), Istanbul, Türkiye]</ref>в кв. Вефа при акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото непрестанно горящо над гроба е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г. когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.
 
== Литература ==
* U. Mattejiet: ''Konstantin XI. Palaiologos''. In: [[Lexikon des Mittelalters]] 5, Sp. 1378f.
* Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: ''Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization''. Vol. 2: ''Baanes–Eznik of Kolb''. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 255 – 257.
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==
* [[Третия Рим]]
 
<references/>
== Външни препратки ==
{{Commons category|Konstantinos XI Palaiologos}}
* [http://rumkatkilise.org/constantineXI.htm Great Martyr, the Emperor Blessed Constantine XI Paleologos]
* [http://www.imperobizantino.it/Imperatori-art15.htm Vita di Costantino XI Paleologo]
* [http://www.santiebeati.it/dettaglio/92429 San Costantino XI Paleologo]
 
{{Превод от|ru|Константин XI Палеолог|38546714}}