Начинанието се проваля, обаче областта [[Чамерия]] простираща се досами [[Арта]] и [[Превеза]] в [[южен Епир]] с преобладаващо негръцко население, ведно с [[арумъни]]те около [[Янина]] и [[Мецово]], остават в наследство за Гърция след присъединяването от последната на по-голяма част от Епир. Това води до избухването на [[итало-гръцка война]], сложила началото на цяла [[балканска кампания]] за преразпределение на територии и прокарване на нови граници по време на [[ВСВ]].
{{източник|Епирският въпрос има и езиково измерение (подобно на [[македонски въпрос|македонския въпрос]] с т.нар. [[спор за името на Република Македония]]). Гърция е наложила и изисква употребата на историко-географското име ''Епир'' за страната, докато албано-османското е [[Чамерия]] или [[Чамурия]]. Средновековното (славяно)българско име на [[античен Епир]] е [[Вагенетия]]. <ref name="Maksimović1988">{{cite book|2017author=Ljubomir Maksimović|02title=The Byzantine provincial administration under the Palaiologoi|24url=https://books.google.com/books?id=uPocAAAAYAAJ|year=1988|publisher=A.M. Hakkert|page=67}}</ref><ref>{{cite book |title= Юра Константинова. Българи и гърци в борба за османското наследство, 3.3. За съразмерността и равновесието. Териториални претенции, стр. 231 – 233 |year= 2014 |publisher= Фабер, ISBN 978-619-00-0028-9.}}</ref><ref>[[:en:Cham issue]]</ref>
