Фридрих Кристиан Делиус: Разлика между версии

| период = 1966–досега

| жанрове = роман, новела, стихотворение

| известни творби = „[[Заложници в Могадишу]]“ (1987)

| сайт = {{URL|fcdelius.de}}

'''Фридрих Кристиан Делиус''' ({{lang-de|Friedrich Christian Delius}}) е немскигермански [[поет]] и [[белетрист]].

== ЖивотБиография ==

Делиус следва [[литературознание]] в [[Свободен университет Берлин|Берлинския свободен университет]] и става член на литературното сдружение ''„[[Група 47]]“''. Делиус взема участие в [[студентско движение|студентското движение]] от [[1968]] г. и получава научната степен доктор на философските науки (1970). Работи като издателски редактор, живее известно време в [[Нимвеген]], [[Холандия]] и в [[Билефелд]], а след 1984 г. в [[Берлин]].

Фридрих Кристиан Делиус започва литературния си път с общественокритична [[лирика]] – стихосбирката ''„Рабош“'' (1965) – и документални, остро сатирични текстове. След седемдесетте1970-те години пише главно [[роман]]и, в които разглежда теми от историята на [[Германия|Федерална република Германия]]. Известност му донасят романите ''„Банкер по време на бягство“'' (1975), ''„Герой на вътрешната сигурност“'' (1981), ''„Аденауерплац“'' (1984) и най-вече ''„[[Заложници в Могадишу]]“'' (1987). Следват ''„Крушите на Рибек“'' (1991), ''„Възнесението на един държавен враг“'' (1992), ''„Неделята, в която станах световен шампион“'' (1994), ''„Домът на Америка и танцът около жените“'' (1997), новелата ''„Трепкащият език“'' (1999), романите ''„Създателят на крале“'' (2001), ''„Моята година като убиец“'' (2004), новелата ''„Портрет на майка ми като млада жена“'' (2006) и романът ''„Жената, за която изобретих компютора“компютъра“'' (2009).

* ''Rezepte für Friedenszeiten'', 1973 (zusammenв mitсъавторство с Nicolas Born undи Volker von Törne)

* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/delius.htm Фридрих Кристиан Делиус в Die LYRIKwelt]