Граничар (област Бургас): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
| име = Граничар
| екатте = 17779
| надм-височина = 350м.350 м
| пощ-код = 8347
| тел-код = 05556
Ред 12:
 
'''Граничар''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[област Бургас]].
 
 
== География ==
Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район – на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток - – село Евренозово; на запад - – с. Белеврен и с. Кирово; на север - – с. Тракийци и с. Близнак.
 
;Релеф
Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).
;Климат
Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.
;Води
Водоизточници на селото се явяват реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).
Line 35 ⟶ 34:
Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.]] Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско.
 
{{източник|През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково, община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.|2017|02|25}}
== Религии ==
 
== Религии ==
В селото се изповядва само [[Православие|източно-православната]] религия.
 
В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре - – че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944г1944 г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. В миналото хората от Граничар са вярвали много в сънища, врачки, баячки, самодиви, караконджули и други подобни. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.
 
== Обществени институции ==
Line 44 ⟶ 45:
 
== Културни и природни забележителности ==
Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките. С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени. Те датират от второто и първото хилядолетие пр. Хр.) най вероятно от 18 - – 19 век пр.н.е.В селото живеят много добри и отзивчиви хора.През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково,община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.
 
== Редовни събития ==
Line 50 ⟶ 51:
 
== Личности ==
* Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото – - "Село„Село Граничар"Граничар“, "Народни„Народни песни създадени в село Граничар"Граничар“
* Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма.
 
== Литература ==
Литература — книга за селото - "Село Граничар", "Народни песни създадени в село Граничар" Тодор Ташев активен борец против фашизма и капитализма.
книга за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“
 
== Други ==
 
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
;Жилища
До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.
 
След 1920г1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две - – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.
 
; Традиционно облекло
Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни - – те са били тронско и загорско.
 
Мъжкото облекло - – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс ( близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по- младите по време на празник.
Женското облекло - два чумка ( долният - дълъг до петите, а горният - до кръста); пояс около кръста ( за младите - зелен или червен, а за старите - черен); вълнена престилка; забрадка - за младите бяла, за старите - черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията ( в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.
 
Женското облекло - – два чумка ( долният - – дълъг до петите, а горният - – до кръста); пояс около кръста ( за младите - – зелен или червен, а за старите - – черен); вълнена престилка; забрадка - – за младите бяла, за старите - – черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията ( в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.
== Външни препратки ==
 
{{Община Средец}}
[[Категория:Села в област Бургас]]
[[Категория:Странджа]]
{{Мъниче селища в България}}