Граничар (област Бургас): Разлика между версии

| надм-височина = 350м.350 м

Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район —  – на 2,5 км от турската граница. Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток - – село Евренозово; на запад - – с. Белеврен и с. Кирово; на север - – с. Тракийци и с. Близнак.

Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).

Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.

В миналото населението на Граничар не е било запознато с християнството като теория, защото никой не е чел Библията, а десетте Божи заповеди мъжете са ги научавали в казармата. Християнските изисквания обаче са се знаели добре - – че, който лъже, краде и убива, ще иде в ада и т.н. Религиозността на хората в селото по време на османската власт не е била особено висока, след войните бързо спада, а след 1944г1944 г. почти не остават религиозни хора. Местните са се обръщали към Бог предимно, когато изпаднат в много тежко положение. Но религиозността на населението в селото се е изразявала не толкова в ходене на църква, в кръстенето и др., а по-скоро като поверия и суеверия. В миналото хората от Граничар са вярвали много в сънища, врачки, баячки, самодиви, караконджули и други подобни. Дори, въпреки омразата си към мохамеданската религия, някои болни от старото население на селото са носели муски от ходжа.

Селото е с чиста и автентична природа. В околностите на селото са намирани артефакти от траките. С.Граничар е едно от малкото селища в България, където се намират долмени. Те датират от второто и първото хилядолетие пр. Хр.) най вероятно от 18 - – 19 век пр.н.е.В селото живеят много добри и отзивчиви хора.През 1923 година по време на Септемврийското въстание фелдфебел Тодор Ташев родом от с.Лалково,община Елхово с войниците си обявява народна власт в село Тикенджа.

* Желю Димитров. Инициатор и реализатор на книга за селото – - "Село„Село Граничар"Граничар“, "Народни„Народни песни създадени в село Граничар"Граничар“

След 1920г1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две - – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.

Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни - – те са били тронско и загорско.

Мъжкото облекло - – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс ( близо 2 метра, навит около кръста) ; калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по- младите по време на празник.