Теория на суперструните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
редакция
м редакция
Ред 1:
{{Обработка|привеждане в енциклопедичен вид, оформление}}
{{expert}}
 
Line 8 ⟶ 7:
Развитието на [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] постоянно води до безкрайни вероятности (по тази причина те са безполезни). Физиците развиват математически техники (ренормализация), за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]], [[силно ядрено взаимодействие|силното ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]], но не и при гравитацията. По този начин развитието на теория на квантовата гравитация трябва да стане чрез различни средства от тези използувани за другите сили.
 
Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] (около 10хЕ10<sup>−35</sup> м), които вибрират с [[резонансна честота|резонансни честоти]]. Силата на разтягане на тези струни (8.9хЕ9х10<sup>42</sup> нютона) е около Е10<sup>40</sup> пъти силата на разтягане на средна струна на [[пиано]] (735 нютона). [[Гравитон]]ът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с амплитуда на трептене равна на нула.
 
[[Сингулярност]]ите са избегнати, защото наблюдаемите последствия от [[Големия срив]] никога не достигат нулев размер. Всъщност започне ли Вселената процес от типа на „Големия срив”, струнната теория диктува, че Вселената не може да стане по-малка от размера на струна, в която точка тя би започнала да се разширява.