Химия: Разлика между версии

Дяловете на химията се групират според вида на изучаваните вещества или според начина на изследване. Така [[Неорганична химия|неорганичната химия]] изучава неорганичните вещества, [[Органична химия|органичната химия]] — – [[Органично съединение|органичните съединения]], [[биохимия]]та — – веществата и химичните процеси в живите [[Организъм|организми]], [[физикохимия]]та — – трансформациите на [[енергия]]та при химичните процеси, [[Аналитична химия|аналитичната химия]] — – състава и структурата на веществата. През последните години се обособяват множество специализирани и интердисциплинарни области, като [[неврохимия]]та — – химичното изучаване на [[нервна система|нервната система]].

Първата химична реакция, овладяна от човека, е [[горене]]то. Въпреки това в продължение на хилядолетия [[огън]]ят е считан за мистична сила, която превръща едно вещество в друго (дървото — – в пепел, водата — – в пара), като при това се отделят [[светлина]] и [[топлина]]. Огънят участва в множество дейности на хората от ранните общества — – както в бита (например [[готвене]] и [[осветление]]), така и в производството ([[грънчарство]], топене на [[метал]]и, изработка на [[тухла|тухли]] и направа на инструменти).

Един от първите научни опити за обяснение на някои химични явления е древногръцкият [[атомизъм]], който възниква едновременно с учението за четирите основни елемента — – огън, вода, въздух и земя<ref>{{cite web

|title=Lucretius (c. 99 - – c. 55 BCE)

В [[Александрия]] става съединяване на теориите на [[Платон]] и Аристотел с практическите знания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото название „химия“ произхожда от древното название на [[Египет]] — – „Кем“ или „Хем“<ref>Сабадвари Ф., Робинсон А. История аналитической химии. — – М.: Мир, 1984. С. 16.</ref><ref>Джуа М. Указ. соч. С. 13.</ref><ref>Всеобщая история химии. Возникновение и развитие химии с древнейших времен до XVII века. — – М.: Наука, 1980. 399 с.</ref><ref>Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX века. — – М.: Наука, 1969. 455 с.</ref>. Понякога се счита, че терминът идва от гръцки, χυμος или χυμενσιζ. Основният предмет на изучаване на алхимията са металите. В преплитането с [[астрология]]та се ражда и специфична символика и съответствие: [[сребро]] — – [[Луна]], [[живак]] — – [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Мед (елемент)|мед]] — – [[Венера (планета)|Венера]], [[злато]] — – [[Слънце]], [[желязо]] — – [[Марс (планета)|Марс]], [[калай]] — – [[Юпитер (планета)|Юпитер]], олово — – [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Покровител на химията в Александрия става египетският бог [[Тот]] или неговият гръцки аналог [[Хермес]]. От този период са останали и някои писмени доказателства, че египетските алхимици са познавали [[амалгама]]та — – процеса на позлатяване и извличането на злато и сребро от [[руда|руди]].

Сред най-важните представители на гръцко-египетската алхимия, чието имена за дошли до наши дни, може да се отбележат Болос Демокритос, Зосим Панополит и Олимпиодор Младши. Написаната от Болос книга „Физика и мистицизъм“ (около 200 г. пр.н.е) се състои от четири части, занимаващи се със злато, сребро, скъпоценни камъни и пурпур. Болос предлага за първи път идеята за преобразуването на металите - – превръщането на един метал в друг (особено неблагородни метали в злато), която се превръща в основна задача на алхимичния период. Зосим в своята [[енциклопедия]] (3-ти век) определя химията като изкуството за правене на злато и сребро, описва ''тетрасомат'' - – поетапен процес на получаване на изкуствено злато, и по-специално обръща внимание на забраната за разкриване на тайните на това изкуство.

Теоретичната основа на арабската алхимия продължава да бъде учението на Аристотел. Въпреки това, развитието на алхимична практика изисква нова теория, основана върху химичните свойства на веществото. [[Джабир ибн Хайян]] (Гебер), смятан за баща на химията от мнозина<ref>Zygmunt S. Derewenda, ''On wine, chirality and crystallography'',''Acta Crystallographica Section A: Foundations of Crystallography'',vol. 64|pages=246- – 258</ref><ref>

John Warren (2005). "War„War and the Cultural Heritage of Iraq: a sadly mismanaged affair"affair“, ''Third World Quarterly'', Volume 26, Issue 4 & 5, p. 815- – 830.</ref><ref>Dr. A. Zahoor (1997), [http://www.unhas.ac.id/~rhiza/saintis/haiyan.html JABIR IBN HAIYAN (Jabir)], University of Indonesia</ref><ref>Paul Vallely, [http://news.independent.co.uk/world/science_technology/article350594.ece How Islamic inventors changed the world], ''The Independent''</ref>, в края на 8-ми век разработва нова теория за произхода на металите, според която металите се образуват на два различни принципа. Златото е смятано за съвършен метал и Джабир смята, че за неговото получаване се изисква специално вещество, което той нарича [[философски камък]] (''Lapis Philosophorum''), или [[еликсир]]. Този еликсир е трябвало да притежава и много други свойства — – да лекува болести и дори да дава [[Смърт|безсмъртие]]<ref>Рабинович В. Л. Образ мира в зеркале алхимии. — – М.: Энергоиздат, 1981. C. 63.</ref><ref>Фигуровский Н. А. История химии. — – М.: Просвещение, 1979. С. 17.</ref>. Живачно-сярната теория е теоретична основа на алхимията за следващите няколко века. В началото на 10-ти век, друг виден арабски алхимик, [[Ар-Рази]] (Разес), усъвършенства тази теория, като добавя към живака и сяра на принципа на твърдостта, или философската сол.

Арабската алхимия, за разлика от Александрийската, е доста рационална, мистичните елементи в нея са повече по традиция. В допълнение към основната теория на алхимията, по време на арабския етап се раждат понятията лабораторна техника и оборудване, методика на експеримента и апаратура. Арабските алхимици безспорно достигат несъмнени практически успехи - – те извличат [[антимон]], [[арсен]], и очевидно, [[фосфор]], произвеждат [[оцетна киселина]] и разреждат разтвори на минерални киселини. Важно събитие при арабските алхимици е създаването на рационална [[фармация]] и [[аптека|аптеки]], като е разработена традицията на древната [[медицина]].

Към началото на 14-ти век европейската алхимия за първи път постига значителни успехи и по този начин е в състояние да се съревновава и победи арабската по отношение на разбиране на свойствата на материята. През 1270&nbsp; г. италианският алхимик Бонавентура при опитите си да получи универсален разтворител, получава разтвор на [[амониев хлорид]] в [[азотна киселина]], който може да разтваря златото, наричано още царя от металите (оттам произлиза и названието на този разтвор - – [[царска вода]]). Псевдо-Гебер, един от най-значимите средновековни европейски алхимици, които работят в [[Испания]] през 14-ти век и който подписва своите съчинения с името Гебер, прави подробно описание на концентрирани минерални киселини ([[сярна киселина]] и [[азотна киселина]]). Използването на тези киселини в алхимичната практика води до значително увеличение на знанията на алхимиците за веществата.

[[Файл:Lavoisier-statue.jpg|мини|150px|[[Антоан Лавоазие]] се смята за "баща„баща на съвременната химия"химия“.]]

През 1605 г., сър [[Франсис Бейкън]], публикува „Усъвършенстване и напредък на обучението“, в което се съдържа описание на това, което по-късно ще бъде известно като [[научен метод]]<ref>{{cite web | last = Asarnow | first = Herman | title = Sir Francis Bacon: Empiricism | work = An Image-Oriented Introduction to Backgrounds for English Renaissance Literature | publisher = University of Portland | date = 2005-08-08 | url = http://faculty.up.edu/asarnow/eliz4.htm | accessdate = 2007-02-22}}</ref>. През 1615 г. Жан Бегин публикува ''Tyrocinium Chymicum'', ранен учебник по химия, и в него включва първото по рода си [[химично уравнение]]<ref>Crosland, M.P. (1959). "The„The use of diagrams as chemical 'equations' in the lectures of [[William Cullen]] and [[Joseph Black]]."“ ''Annals of Science, Vol 15, No. 2'', Jun.</ref>.

Смята се, че [[Робърт Бойл]]<ref>[http://understandingscience.ucc.ie/pages/sci_robertboyle.htm Роберт Бойл, биография]</ref>, наричан понякога и от някои бащата на химията, прилага и усъвършенства съвременния [[научен метод]] и започва да отделя по този начин химията от алхимията<ref>[http://understandingscience.ucc.ie/pages/sci_robertboyle.htm Robert Boyle]</ref>. Той е атомист, но предпочита думата корпускула, или частица, вместо атом. Има различни приноси в химията, като законът на Бойл, опити за изработване на корпускулярна теория и полагане основите на химичната революция<ref>{{Cite journal|author=Ursula Klein|title= Styles of Experimentation and Alchemical Matter Theory in the Scientific Revolution|journal=Metascience|publisher=[[Springer Science+Business Media|Springer]]|issn=1467- – 9981|volume=16|issue=2|date=July 2007|doi=10.1007/s11016-007-9095-8|pages=247–256247 – 256 [247]|postscript=<!--None-->}}</ref>. През 1754 г. [[Джоузеф Блек]] изолира [[въглероден диоксид]], който той нарича „фиксиран въздух“<ref>{{cite web | last = Cooper | first = Alan | title = Joseph Black | work = History of Glasgow University Chemistry Department | publisher = University of Glasgow Department of Chemistry | year = 1999 | url = http://www.chem.gla.ac.uk/dept/black.htm | accessdate = 2006-02-23 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20060410074412/http://www.chem.gla.ac.uk/dept/black.htm |archivedate = 2006-04-10}}</ref>. [[Карл Вилхелм Шееле]] и [[Джоузеф Пристли]] независимо един от друг изолират [[кислород]], наречен „огнен въздух“<ref>{{cite web | title = Joseph Priestley | work = Chemical Achievers: The Human Face of Chemical Sciences | publisher = Chemical Heritage Foundation | year = 2005 | url = http://www.chemheritage.org/classroom/chemach/forerunners/priestley.html | accessdate = 2007-02-22}}</ref><ref>{{cite web | title = Carl Wilhelm Scheele | work = History of Gas Chemistry | publisher = Center for Microscale Gas Chemistry, Creighton University | date = 2005-09-11 | url = http://mattson.creighton.edu/History_Gas_Chemistry/Scheele.html | accessdate = 2007-02-23}}</ref>.

Но човекът, който официално е признат за основоположник на съвременната химия, е [[Антоан Лавоазие]], френски учен, формулирал [[закон за запазване на масата|закона за запазване на масата]] през 1789 година<ref>[http://scienceworld.wolfram.com/biography/Lavoisier.html Lavoisier, Antoine (1743- – 1794) -- from Eric Weisstein's World of Scientific Biography], ScienceWorld</ref>. Независимо от него, в [[Русия]] през [[18 век]] [[Михаил Ломоносов]] формулира закона за запазване на веществото при химичните реакции и закона за запазване на енергията, като развива оригинални схващания за молекулния строеж и природата на топлината. С това химията придобива строго количествен характер, което позволява да бъдат направени надеждни прогнози. През 1800 г. [[Алесандро Волта]] открива химичната батерия и по този начин слага основите на [[електрохимия]]та<ref>{{cite web | title = Inventor Alessandro Volta Biography | work = The Great Idea Finder | publisher = The Great Idea Finder | year = 2005 | url = http://www.ideafinder.com/history/inventors/volta.htm | accessdate = 2007-02-23}}</ref>. През 1803 г. [[Джон Далтон]] открива няколко важни закона, които по-късно носят неговото име<ref name=dalton>{{cite web | title = John Dalton | work = Chemical Achievers: The Human Face of Chemical Sciences | publisher = Chemical Heritage Foundation | year = 2005 | url = http://www.chemheritage.org/classroom/chemach/periodic/dalton.html | accessdate = 2007-02-22}}</ref>. След като [[Фридрих Вьолер]] през 19 век успява (макар и случайно) да синтезира [[органично съединение]] от неорганични, се откриват огромни нови възможности за развитие в областта на химията.

В продължение на столетия към списъка на химичните елементи се прибавят нови. За огромно постижение в химията се смята организирането и подреждането на този списък от елементи от руския учен [[Дмитрий Менделеев]]. Това спомага да се разбере вътрешната структура на атома. Менделеев не само успява да подреди елементите, но и да предскаже свойствата на тези, които тогава все още не са били открити и местата им в периодичната таблица са били празни - – [[германий]], [[галий]] и [[скандий]]. Той прави това през 1870 година, като галият е открит през 1875 и проявява почти всички свойства, предречени от Менделеев.

* [[Аналитична химия]] — – анализ на проби от вещества, с цел да се определи техният [[химичен състав]] и [[Химична структура|структура]]. Част аналитичната химия е създаване на стандартизирани експериментални методи, които намират приложение във всички останали експериментални области на химията.

* [[Биохимия]] - – изследване на [[Химично съединение|химичните съединения]], [[Химична реакция|химичните реакции]] и химичните взаимодействия, които протичат в живите [[Организъм|организми]]. Биохимията е тясно свързана с [[Органична химия|органичната химия]], както и с [[молекулярна биология|молекулярната биология]], [[генетика]]та, [[медицинска химия|медицинската химия]].

* [[Неорганична химия]] — – изследване на свойствата и реакциите на неорганичните вещества. Разграничението между органична и неорганична химия не е твърдо и двете области понякога се застъпват, например при [[Металоорганична химия|металоорганичната химия]].

* [[Органична химия]] — – изследване на [[Органично вещество|органичните вещества]]. По дефиниция органичните вещества са тези, които имат за основа въглероден скелет.

* [[Теоретична химия]] — – изследване на химията чрез фундаментални теоретични системи, обикновено базирани на [[математика]]та и [[физика]]та.

* [[Физикохимия]] — – изучаване на фундаменталните физични свойства, в частност на трансформациите на [[енергия]]та и [[динамика]]та, при химичните системи и процеси. Важни подразделения на физикохимията са [[химическа термодинамика|химическата термодинамика]], [[химическа кинематика|химическата кинематика]], [[електрохимия]]та, [[статистическа механика|статистическата механика]] и [[спектроскопия]]та. Физикохимията е тясно свързана с [[молекулярна физика|молекулярната физика]], [[квантова химия|квантовата химия]] и [[теоретична химия|теоретичната химия]].

* [[Ядрена химия]] - – изследване на взаимодействията на съставните елементи на атома и на [[трансмутация]]та.

Йоните са електрически заредени частици, образувани при отделяне или приемане на електрони от атоми или молекули. Броят на електроните не е равен на броя на протоните и съответно положително заредените йони се наричат [[катион]]и, а отрицателно заредените — – [[анион]]и.

Химичната реакция е явление, при което едни вещества се превръщат в други вещества, най-често различни по състав и строеж от изходните. В нея участват градивните частици на веществата — – атоми, молекули или йони. В хода на реакцията частиците се прегрупират. Веществата, които се получават при превръщането, сeсе наричат продукти на реакцията. Реакциите протичат, съпроводени от някакви външни признаци: отделяне на [[газ]], [[топлина]] или [[светлина]], образуване на [[утайка]] от неразтворимо вещество или промяна на цвета. Условията за протичане на реакцията са увеличаване на контактната повърхност на реагентите или на [[енергия]]та им чрез нагряване.

* {{икона|en}} [http://www.youtube.com/user/periodicvideos Проект ''The Periodic Table of Videos'' - – Видео записи за химия на сайта youtube.com]