Химия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Обща химия}}
[[File:Lab bench.jpg|thumb|Лаборатория, Институт по биохимия, Университета в [[Кьолн]]]]'''Химията''' е [[наука]], която изучава състава, структурата и свойствата на [[Вещество|веществата]] ([[химичен елемент|химичните елементи]] и техните [[Химично съединение|съединения]]), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни [[химична реакция|химични реакции]]. Като [[Природни науки|природна наука]] химията изучава строежа на веществото, съставено от [[атом]]и, [[молекула|молекули]] и [[йон]]и, и обяснява химичните процеси с помощта на понятията [[енергия]] и [[ентропия]].
Дяловете на химията се групират според вида на изучаваните вещества или според начина на изследване. Така [[Неорганична химия|неорганичната химия]] изучава неорганичните вещества, [[Органична химия|органичната химия]] – [[Органично съединение|органичните съединения]], [[биохимия]]та – веществата и химичните процеси в живите [[Организъм|организми]], [[физикохимия]]та – трансформациите на [[енергия]]та при химичните процеси, [[Аналитична химия|аналитичната химия]] – състава и структурата на веществата. През последните години се обособяват множество специализирани и интердисциплинарни области, като [[неврохимия]]та – химичното изучаване на [[нервна система|нервната система]].
Ред 8:
Първата химична реакция, овладяна от човека, е [[горене]]то. Въпреки това в продължение на хилядолетия [[огън]]ят е считан за мистична сила, която превръща едно вещество в друго (дървото – в пепел, водата – в пара), като при това се отделят [[светлина]] и [[топлина]]. Огънят участва в множество дейности на хората от ранните общества – както в бита (например [[готвене]] и [[осветление]]), така и в производството ([[грънчарство]], топене на [[метал]]и, изработка на [[тухла|тухли]] и направа на инструменти).
Древните хора са се опитвали да разберат защо различните вещества имат различни свойства (цвят, плътност, аромат), защо съществуват в различни агрегатни състояния (газообразни, течни и твърди) и защо реагират по различен начин, когато са изложени например на температурни промени. Обща черта на древните теории е опитът да се открият малък брой първични елементи, които съставят всички останали вещества в природата. Вещества като [[въздух]]а, [[вода]]та и [[почва]]та, различни форми на енергия, като огъня и светлината, и по-абстрактни понятия като идеите, [[
=== Атомизъм в Древна Гърция ===
Ред 28:
|url=http://www.iep.utm.edu/l/lucretiu.htm
|accessdate= 2007-01-09}}
</ref>. За основатели на атомизма се смятат философите [[Левкип]] и [[Демокрит]], които заявяват, че атомите са най-малките, неделими частици материя. Приблизително по същото време подобна концепция разработва индийският философ [[Канада (фолософ)|Канада]]. Тези теории са изцяло умозрителни поради липсата на [[емпиризъм|емпирични]] данни. Без научни доказателства е лесно да се отрече съществуването на атомите. [[Аристотел]] се обявява против съществуването на атомите
=== Алхимически период ===
| |||