Кръсте Льондев: Разлика между версии

Кръсте Льондев участва с чета в [[Балканска война]] и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24</ref>. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.]</ref>

 

 

След войната е член на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]].<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 406.</ref> Изпратен е като организатор на [[ВМФРО]] в [[Албания]]<ref>Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. Съставител Цветана Мичева, София 2010, с. 103.</ref>. За кратко минава на сръбска служба <ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 134.</ref> и прави опит да провали каналите на ВМРО през Албания<ref>Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство "Знание", 1998 г., София, стр.75.</ref>. Привлечен е към [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]] от бившия служител на българската легация в Тирана [[Лазар Поповски]] и [[Христо Цветков]] и получава „[[Македонско дело]]“, но и федералисткия „[[Македонско съзнание]]“.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 62.</ref>