Атанас Далчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м тирета, дребни |
||
Ред 38:
=== Зрял период ===
[[File:Atanas Dalcev's Herder Prize 1972.jpg|мини|250п|Хердеровата награда на Далчев, 1972 г.]]
През [[1927]] г. Далчев успешно завършва [[педагогика]] и [[философия]] в [[Софийския университет]]. По време на следването си там той развива осъзнат интерес към литературата и културата на Западна Европа. Чрез [[гьотинген]]ския доктор [[Константин Гълъбов]] и завършилия архитектура в Мюнхен [[Чавдар Мутафов]] се запознава с „[[Нова вещественост (литература)|новата вещественост]]“ и [[експресионизъм|експресионизма]]
През [[1928]] година публикува стихосбирката [[„Стихотворения“ (Атанас Далчев)|„Стихотворения“]]. Същата година, без да знае, че е болен от [[малария]], заминава за Франция. В [[Тулуза]] попада на специалист, който познава болестта. През [[1928]]-[[1929]] г. слуша лекции в [[Сорбона|Парижкия университет]], където завършва курс за преподаватели по [[Франция|френски език]]. През [[1930]] г. излиза от печат стихосбирката му [[„Париж“ (Атанас Далчев)|„Париж“]]. По предложение на [[Никола Фурнаджиев]] през [[1937]] г. е изпратен за учител по български език в българското училище в Цариград. Прекарва там шест месеца, но турските власти не му позволяват да преподава. След завръщането си в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища и [[учител]] по български език в тогавашната 13<sup>-та</sup> гимназия. Занимава се и с преводаческа работа.
Ред 50:
През [[1952]] г. Далчев заема поста на [[Радой Ралин]] като редактор на списание „Пламъче“. Назначен официално за негов редактор през октомври 1953 г., той продължава да превежда. През следващите години той и [[Александър Муратов]] плодотворно сътрудничат в множество съвместни преводи на чуждестранна художествена литература.
Едва през [[1956]] г. Далчев започва да пише отново, а през [[1965]] г. публикува „Стихотворения“. През [[1972]] г. излиза сборникът [[Балкон (Атанас Далчев)|„Балкон“]], съставен от приятеля му [[Радой Ралин]]. През време на творческото си мълчание създава сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли [[Фрагменти (Атанас Далчев)|„Фрагменти“]], издаден през [[1967]] г. под редакцията на [[Борис Делчев]]. Удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава „Знак почета“
=== Късни години ===
През [[1974]] г. на руски език излиза том избрани негови съчинения. Далчев е особено радостен от този факт, главно от това, че преводът е осъществен от поетесата Мария Петровых. Същата година чества 70-годишен юбилей и бива удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден [[Народна република България (орден)|„Народна република България“]]
Далчев умира в [[София]] на [[17 януари]] [[1978]] г.
Ред 59:
== Наследство и влияние ==
[[File:Atanas Dalchev Memmorial Plaque Sofia.jpg|мини|250п|Паметна плоча на Атанас Далчев на улица „Солунска“ в София]]
Въпреки че е „премълчаван“ от литературната критика в България преди [[10 ноември 1989|1989]] г., Далчев има широко влияние в българската поезия. Сред смятаните за повлияни от него са [[Александър Вутимски]], [[Божидар Божилов]], [[Валери Петров]], [[Богомил Райнов]], [[Александър Геров]], [[Иван Пейчев]], [[Николай Кънчев (писател)|Николай Кънчев]] и [[Иван Цанев]].<ref>Игов, С. (2002). ''История на българската литература.'' София: Изд. „Сиела
Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на [[Йохан Волфганг Гьоте]], [[Блез Паскал]], [[Мишел дьо Монтен]], [[Стендал]], [[Фридрих Хьолдерлин]], [[Емили Дикинсън]], [[Антон Чехов]], [[Исак Бабел]], [[Федерико Гарсия Лорка]], [[Габриела Мистрал]] и др.
Ред 75:
== За него ==
* [[Атанас Лазовски]]. ''Атанас Далчев: Литературно-критически очерк''. София:
* [[Свилен Каролев]]. ''Атанас Далчев: Монография''. София: Унив. изд.
* ''Атанас Далчев: Текст и интерпретация''. Редактор [[Любен Бумбалов]]. София:
* ''Да четем Далчев''. Съставители и редактори [[Йордан Ефтимов]] и [[Биляна Курташева]]. София: Нов български университет, 2006, 294 с. ISBN 9545354313
* [[Дора Колева]]. ''Атанас Далчев
* [[Димитър Цацов]]. ''Principium individuationis. Атанас Далчев – поетичният вариант на презентационизма''. София: Проектория, 2014
Ред 106:
* [http://auditorium.art.bg/statia.php?mysid=68 „Атанас Далчев – последният приет в университета класик“], auditorium.art.bg, 17.06.2004
* Иван Коларов, [http://www.slovo.bg/old/litforum/135/ikolarov.htm ''„Живото живее в грях“''], в. „Литературен форум“, бр. 35 (476), 30 октомври 2001 г.
{{Портал|Македония}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Далчев, Атанас}}
[[Категория:Български поети и поетеси класици]]
| |||