Долна Митрополия: Разлика между версии

 

== География ==

Община Долна Митрополия заема площ 674 814 декара в Централна Северна България. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток – с Плевен и Гулянци, на запад – с Кнежа и Оряхово, на юг – с Плевен и Долни Дъбник. Северната и граница е с река Дунав. Община Долна Митрополия включва 16 населени места – 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 12 km от Плевен. Релефът е равнинен, с надморска височина 50 – 75 m, като в с. Оряховица тя е 50 m, а при гр. Долна Митрополия – 62 m. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча.

 

 

=== Руски войски край Долна Митрополия ===

Интересни сведения как е изглеждала Долна Митрополия при започването на Руско-турската война през 1877 г. дава руският свещеник Вакх Гурьев. Той съобщава, че е имало само няколко едноетажни къщи и полу-къщи, построени от кирпичени тухли и покрив от шистови плочи. Всички останали домове представлявали вкопани землянки, в които селяните живеели заедно със своите домашни животни. Имали г-образна форма и два входа – по един за хората и един за животните. На двора нямало никакви постройки, а вместо ограда били изкопани дълбоки ровове с високи валове. Вътре в землянката имало огнище, което служело за приготвяне на храната и за отопление. Понеже районът е слабо залесен, за гориво се ползвали царевични кочани и сух оборски тор.

 

==== Битка край Долна Митрополия на 10.12.1877 г. ====

{{основна|Битка при Долна Митрополия}}

[[Файл:18 Вологодски полк Долна.jpg|мини|възстановеният паметник на 18 Вологодски полк край Долна Митрополия]]

На 28 ноември/10 декември 1877 г. (стар/нов стил) в 07.00 часа [[Осман паша]] преминава с войските си моста на р. Вит и опитва да извърши [[Обсада на Плевен|пробив на обсадата]] в района на Долна Митрополия. Турският аскер върви в гъсти редици, с наведени щикове и под прикритието на мъглата достига до първите окопи. В този момент дежурен е целият 9 Сибирския полк. Понесли тежки загуби, гренадирите отстъпват към втората линия окопи. Скоро на помощ се притичва 10 Малоросийски полк, но и той търпи огромни човешки загуби. Полето между Долна Митрополия и Копана могила е било осеяно с телата на убити и ранени гренадири от двата полка. В този критичен момент [[Иван Ганецки|генерал-лейтенант Ганецки]], началник на този сектор на обсадата, изпраща на помощ 12 Астрахански и 11 Фанагорийски гренадирски полкове, разположени в резерв до с. Горна Митрополия, както и 18 Вологодски и 17 Архангелгородски полк откъм Долна Митрополия. Турците не издържат на руския натиск и започват бавно да отстъпват към река Вит. Пробивът е овладян, а раненият Осман паша се предава в 14.00 часа с цялата си армия. Руските войски губят 1 722 души в убити и ранени или 1 генерал, 57 офицери и 1664 нисши чина, като почти всички са от 3-та гренадерска дивизия. От тях броят на убитите и починалите след боя ранени достига 18 офицери и 542 нисши чина. Турските загуби се оценяват приблизително на около 6 000 убити и ранени.

==== Паметници ====

* Братска могила на 12 нисши чина от 18 Вологодски пехотен полк и 1 артилерист от 6 батарея към 5 артилерийска бригада. Паметникът е построен веднага след Освобождението през 1879 г. с руски средства. Поставена е метална възпоменателна плоча. Войниците са погребани на самото бойно поле до Астраханския люнет. Днес паметникът се намира в гробищата на града и през 2015 г. е изцяло обновен от община Долна Митрополия. Към него води нова пътека, а около му е изградена мраморна площадка за посетителите.

 

 

== Висше военно въздушно училище ==

На територията на гр. Долна Митрополия се намира Висше военно въздушно училище „Георги Бенковски“. То е наследник на богатите традиции на българската авиационна школа. След Втората световна война, със заповед на командира на Въздушните народни войски, № 28/14.01.1945 г., на летище „Враждебна“ край София се създава като самостоятелно учебно заведение НВУ „Георги Бенковски“, което през 1948 г. се премества на летище Долна Митрополия. През 1959 г. училището се реорганизира във Висше авиационно. Първият випуск летци с висше образование излизат през 1964 г. В този випуск е първият български космонавт [[ Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]]. От създаването си през 1945 г. до днес, училището е обучавало летци и авиационни специалисти за ВВС и БГА „Балкан“. Подготвени са кадри за ВВС на Алжир, Виетнам, Мозамбик, Никарагуа, Йемен, Сирия. От 1995 г. е възстановен приема за девойки във ВВВУ „Г. Бенковски“. На територията на военното училище има Музей на въздухоплаването. От 01 септември 2002 ВВВУ „Георги Бенковски“ се преобразува във [[Факултет „Авиационен“ (НВУ)|Факултет „Авиационен“]] на Националния военен университет „Васил Левски“.

 

Подготвят се военни и граждански специалности:

 

=== Военни специалности ===

 

== Религия ==

 

== Митология ==

== Училище ==

В гр. Долна Митрополия се намира [[СОУ „Васил Априлов“ (Долна Митрополия)]]

Най-ранните данни за училище в Долна Митрополия са от 1865 – 1866, когато в частни къщи са обучавани по 5 – 10 деца на смятане, църковнославянски и четене на църковни книги. Първото официално училище е открито скоро след Освобождението на България от турско иго през 1879 г. от будния гражданин Пеко Савов. В дома си той обучава 10 – 15 будни деца от селото. Едва през 1885 г. е построена първата училищна сграда. Тя се състои от 2 учебни стаи, коридор и малка канцелария. В тези стаи са I и II отделение и III и IV отделение, обучавани от един учител. През 1920 сградата се разширява с още две стаи и коридор.

През 1921/1922 г. в Долна Митрополия се открива прогимназия, а през 1930 г. е построена напълно нова училищна сграда в центъра на селото (днешната сграда до киносалона). Тя има шест класни стаи върху площ от 11 декара. Вероятно тогава е прекръстена на ОУ „Цар Борис III“. През 1970 г. е завършена новата (и настояща) училищна сграда. На 1 март 1971 г. ОУ „Васил Априлов“ приема възпитаниците си от I до VIII клас. Новата сграда е с 14 стаи, обширни и напълно оборудвани кабинети. През 1989 г. основното училище прераства в ЕСПУ „Васил Априлов“ (Единно средно политехническо у училище). Всички ученици завършват VIII клас и получават работа в Учебно-производствен комплекс. От учебната 1990 ЕСПУ „Васил Априлов“ става СОУ „Васил Априлов“. От 1990 г. горният курс е трансформиран в Средно общообразователно училище с разширено изучаване на чужди езици и овладяване на професия „Администратор в туризма“. В училището има паралелки с четири езика – английски, руски, немски и френски.

 

 

=== 1 април – Ден на приведения зет ===

Картинка: НЧ Просвета1.jpg|„Митрополийски рози и бодли“

Картинка: НЧ Просвета2.jpg|“Митрополитен"

 

=== 5 май – Празник на детското танцово изкуство ===

Картинка: Празник2.jpg|

Картинка: Празник3.jpg|

# ''Николаев Н. Г.'' История 17-го пехотного Архангелогородского Его Императорского Высочества Великого Князя Владимира Александровича полка, 1900

# Военная энциклопедия: Том XVI. Минный – Нисса, Санкт Петербург, 1914 г.

{{Община Долна Митрополия}}

[[Категория:Долна Митрополия| ]]