Разлика между версии на „Иисус Христос“

редакция без резюме
м
Иисус е обрязан на осмия ден от рождението си и е наречен с името, което Ангелът открива на Мария още когато е бременна.{{БиблияЦитат|Лука.|1|31}}{{БиблияЦитат|Лука.|2|21}} След очистването на майката, според закона Моисеев – всяко мъжко новородено да се посвети на Бога - родителите довеждат младенеца в Йерусалим. Там, пак в съгласие със закона, принасят в жертва две гълъбчета в храма. Тогава в града се намира старец на име Симеон, за който е предсказано от Духа Светаго, че няма да умре, докато не види Христос. Когато Мария и Йосиф донасят младенеца Симеон влиза в храма по вдъхновение и благославя детето. През това време близко до тях е пророчицата Ана, достигнала до дълбока старост. Тя чува за раждането на Сина Божи и разглася на всички. След това Мария, Йосиф и младенеца се връщат в Назарет.{{БиблияЦитат|Лука.|2|22-39}}
 
Малкият Иисус расте и крепне духом в малкия град. Всяко година за Пасха той посещава Йерусалим, заедно с майка си и баща си. Когато навършва дванайсет години Иисус за пореден път е откаран на празника в йерусалимския храм. На връщане към Назарет родителите му забелязват, че момчето го няма. Връщат се в града и три дни трескаво търсят детето, докато не го намират в храма, където събеседва и слуша учителите. Свещениците и учените мъже се чудят на неговия разум и знания. Запитан от Мария какво прави в храма, Иисус й отговаря, че е „в онова, що принадлежи на Отца ми“. Чрез тези думи отрокът е искал да каже, че е Син Божи и мястото му е в дома Божи.<ref>{{cite book |title= „Вяра, надежда, любов“ |last=Алексиев |first=Серафим |authorlink= |coauthors= |year=1994 |publisher=Екзарх Антим I |location=Видин |isbn= |pages=69 |url= |accessdate=}}</ref> След тези думи Иисус тръгва с родителите си за Назарет, където прекарва юношеските си години в послушание и любов към Бога и човеците.{{БиблияЦитат|Лука.|2|41-52}}
 
=== Кръщение и изкушение ===
=== Обявяване за Месия и преображение ===
{{основна|Преображение Господне}}
 
{{раздел-мъниче}}
Христос чрез чудеса подкрепял своите твърдения, че е Син Божи. Мнозина обаче не вярвали на учението му. Учениците му също не били укрепнали във вярата. Един ден Иисус взел със себе си апостолите Петър, Иоана и Иакова и ги извел на високата планина Тавор. Там той се преобразил пред тях – лицето му светнало като слънце и дрехите му станали бели като светлина. От двете страни на Господа се явили старозаветните пророци Моисей и Илия, които разговаряли с него. Петър, изпълнен с голяма радост, предложил да се направят три палатки: едната за Христос, другата за Моисей и третата за Илия. Докато апостолът още говорил светъл облак закрил тримата мъже и от него се чул глас: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение; Него слушайте!“ Когато чули това, учениците се уплашили и паднали на земята. След като отворили очи, видели Иисус отново в човешки вид. Христос им казал да станат и да не се боят. Четиримата слезли от планината и Иисус им заповядал на никой да не казват за това.{{БиблияЦитат|Матей.|17|1 – 9}}
 
В преображението си Христос показва на своите трима най-любими ученици своята божествена природа, доколкото можели да понесат човешките им очи. Събитието служи за заздравяване на тяхната вяра, когато по-късно видят Иисус бит, опозорен и прикован към кръста, както и когато тръгнат да проповядват Словото.<ref>{{cite book |title= „Вяра, надежда, любов“ |last=Алексиев |first=Серафим |authorlink= |coauthors= |year=1994 |publisher=Екзарх Антим I |location=Видин |isbn= |pages=96 |url= |accessdate=}}</ref>
 
=== Предателство, съд и смърт ===
1757

редакции