Поморавие: Разлика между версии

{{факт|[[Австро-турска война (1716-1718)|Австро-османската война (1716 – 1718)]], завършила с т.нар. Пожаревски договор, за първи път от присъединяването на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] към Османската империя, предоставя отвъддунавски земи под християнска власт – започва т.нар. [[Австрийско управление на Смедеревския санджак]].|2017|2|26}} Австрийците с цел привличане на лоялно гранично население в областта правят кампания и в [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

{{факт|Всички автентични етнически и народностни данни от периода до прословутото „[[Начертание]]“ говорят ясно, издавайки българския характер на населението на Източна Сърбия. След започналия процес на [[сърбизация]], издигнат в ранг на държавна политика, а постфактум и в култ, съществуващото като [[васал]]но на [[Високата порта]] – [[Княжество Сърбия]] постепенно асимилира българското си население, започвайки и да отрича неговия истински народностен характер. Този процес е най-вече улеснен от провежданата и завършена по първоначалния си замисъл и план т.нар. [[вукова реформа]].|2017|2|26}} По този повод за знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г., [[Христо Ботев]] пише във вестник „Знаме“: {{цитат|... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.|}}[http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm]

{{факт|Първото предизвикателство след неуспеха на последните опити за българо-сръбско разбирателство, инициирани от [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]] и завършили с убийството на княз [[Михаил Обренович]], е учредяването на [[Българска екзархия]]. Сръбското правителство реагира изключително остро и негативно, понеже на практика, екзархията [[de jure]] отрязва всякакви аспирации по пътя на „Начертанието“. Погрома по време на т.нар. [[сръбско-турска война (1876)]] отрезвява сръбските аспирации, но само временно, понеже твърде скоро на Берлинския конгрес се отваря сгоден случай Сърбия да се разшири значително само и изключително с български земи. Възможността не е пропусната, а сръбският княз е пръв претендент за български княз, но тези му амбиции са посечени от [[великите сили]] – архитекти на новото статукво на Балканите. [[Милан Обренович]] не се отказва и възползвайки се от подарената независимост в Берлин, през 1882 г. се коронясва за крал на Сърбия в [[Жича]]. Още през следващата [[1883]] г. много поморавски и тимошки българи вдигат [[Зайчарска буна|Тимошкото въстание]] срещу крал [[Милан Обренович|Милан]]. По време на [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединение]]то, сръбската управляваща клика около прясно прогласилия се крал, използва сгодния случай поне ако не да осуети този общобългарски акт, то да иска подобаваща компенсация, примерно със Софийско и/или Видинско. Сръбската катастрофа в [[сръбско-българската война]] отново отрезвява великосръбските амбиции, но затова пък насочва трайно до края на века сръбските аспирации на юг към т.нар. Стара Сърбия и Македония (виж [[Сръбска пропаганда в Македония]]).|2017|2|26}}

{{факт|Първото специализирано изследване на езика на т.нар. моравци излиза през 1903 г. на [[шведи|швед]]ския [[учен]] [[Олаф Брох]] ''([[немски|нем]]. Olaf Broch)'', озаглавено на немски ''„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“'', което е издание на ''Балканската комисия към Виенската академия на науките''. Това изследване е последвано от изключително същественото лингвистично проучване на [[Александър Белич]] – ''„Дијалекти источне и јужне Србије“'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]] в [[Сръбски диалектолошки сборник|Српски дијалектолошки зборник]], последвано от студия на [[Стефан Младенов]] и „Бележки по южнославянската филология и история“ на [[Кръстьо Мисирков]].|2016|12|19}}[http://strumski.com/biblioteka/?id=496]