Исабела I Кастилска: Разлика между версии

| име = Исабела I

| описание =кралица на Кастилия и Леон,</br>кралица на Арагон

| описание на изображението =

| управление =[[11 декември]] [[1474]] – [[26 ноември]] [[1504]]

Изявява се като ревностна католичка и поборничка за [[вяра]]та, която основава [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Управлението и&#768; бележи завършването на испанската [[Реконкиста]] ([[1492]]) и [[Откриване на Америка|откриването на Америка]], което дава основание тя да бъде определяна като един от най-успешните и най-популярни владетели за всички времена.

 

Исабела Трастамара е родена на [[22 април]] [[1451]] г. в Мадригал де лас Алтас Торес, Кастилия и Леон. Тя е дъщеря на крал [[Хуан II Кастилски]] и португалската инфанта [[Исабела Авиз]]. Кръстена е на майка си Исабела – име, което дотогава не е широко разпространено в Кастилия. След раждането си Исабела става втора в линията на наследяване на короната след по-големия си полубрат [[Енрике IV (Кастилия)|Енрике ІV]]. По това време Енрике е на 26 г. и е женен, но няма деца, което увеличава шансовете на Исабела един ден да се възкачи на престола. Две години след раждането на Исабела се ражда и по-малкият и&#768; брат Алфонсо, който я измества от второто място в линията за наследяване. Бащата на Исабела умира през 1454 г., след което на престола се възкачва брат и&#768; Енрике IV. Исабела и майка и&#768; обаче се преместват да живеят в Аребало. По същото време майката на Исабела започва да проявява признаци на лудост, която често ще се появява при нейните наследници. Към бедите, които сполетяват семейството, се прибавя и постоянната липса на пари. Въпреки че в завещанието си крал Хуан II се е погрижил за финансовото обезпечение на втората му съпруга и децата и&#768;, синът му Енрике не изпълнява волята на покойния си баща.

 

Загрижените за властта барони застават срещу краля, настоявайки по-малкият му брат Алфонсо да бъде обявен за [[престолонаследник]] с титлата ''Принц на Астурия''. Те стигат дори до идеята за насилствена замяна на краля с брат му, на което Исабела се противопоставя категорично, съгласявайки се единствено с обявяването на Алфонсо за наследник на Енрике. Енрике обаче отказва да обяви брат си за наследник, което става причина за пряк военен сблъсък с неговите поддръжници. Така след битката при Олмедо през 1467 г. крал Енрике е принуден да признае Алфонсо, но настоява той да се ожени за дъщеря му Хуана. Няколко дни след обявяването на Алфонсо за принц на Астурия той съвсем ненадейно умира, което е причина някои да подозират, че е отровен от брат си.

 

След смъртта на Алфонсо много от благородниците от неговия кръг се надяват, че Исабела ще стане законна наследница на короната. И без да е необходимо бароните да я убеждават да моли брат си за титлата ''Принцеса на Астурия'', Исабела е наясно, че сега тази титла и&#768; принадлежи по право, тъй като и тя е на мнението, че Хуана не е законна дъщеря на брат и&#768;. Така Исабела отказва на благородниците да се провъзгласи сама за кралица, признавайки Енрике за законен владетел, в замяна на което брат и&#768; я признава за престолонаследница чрез т.нар. Договор от Торос де Гисандо (''Tratado de los Toros de Guisando''). Скоро след това кралят започва да търси подходящ съпруг за сестра си.

 

Още на тригодишна възраст Исабела е сгодена за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]] – син на крал [[Хуан II Арагонски]]. Шест години по-късно Енрике разтрогва годежа, за да сгоди сестра си за другия син на арагонския крал – крал [[Карлос IV Наварски]]. Този брак също не се осъществява поради отказа на Хуан II. Така Енрике се спира върху португалския крал [[Афонсу V]]. Енрике урежда бракосъчетанието на Афонсу и Исабела в кралския манастир „Св. Богородица от Гуадалупе“, но Исабела отказва брака поради голямата възрастова разлика между двамата.

 

Когато Енрике научава за брака на сестра си, той се опитва да убеди папата да оттегли благословията си, изтъквайки роднинската връзка между двамата. Папа [[Сикст VI]] обаче отказва да го направи. Енрике лишава Исабела от престолонаследието и посочва вместо нея дъщеря си Хуана, но през [[1474]] г. умира. [[Кортеси]]те на Кастилия признават Исабела за кралица и това разпалва гражданска война между поддръжниците на Хуана и Исабела, наречена ''война за кастилското наследство''.

 

[[Файл:Isabel de castilla.jpg|мини|left|200px|Исабела Кастилска. Портрет от 1482 г.]]

Признаването на Исабела за кралица от Кортесите не слага край на борбата за престола, за който претендира и дъщерята на Енрике [[Хуана Белтранеха]]. В нейна подкрепа се обявява и чичо ѝ, португалският крал [[Афонсо V (Португалия)|Алфонсо V]], който нахлува с войските си в Кастилия след смъртта на Енрике ІV и се оженва за Хуана. Кулминация на войната е [[битката при Торо]] на 1 март 1476 г., в която португалците търпят поражение. Войната продължава до октомври [[1479]] г., когато Афонсу V е принуден да подпише мирен договор и да се откаже от претенциите върху Кастилия.

 

Съгласно решението на [[Кортеси]]те управлението на Кастилия и Леон трябва да се осъществява единствено от Исабела и допускането на Фердинанд в него ще я лиши от престола. Освен това назначаването на кралска служба и четенето на съдебни присъди трябва да става от името на двамата съпрузи, техните ликове трябва да бъдат изсечени на новите монети, но хазната и войската на Кастилия и Леон трябва да са на изключителното разположение само на Исабела. Двете кралства [[Кралство Кастилия|Кастилия]] и [[Кралство Арагон|Арагон]] съхраняват независимостта си едно от друго – техните институции продължават да функционират отделно, а и официалните езици в двете кралства продължават да бъдат различни.

 

[[1492]] г. е може би една от най-важните в управлението на Исабела – на 2-ри януари нейните войски превземат Гранада и завършват испанската Реконкиста, на 12-ти октомври покровителстваната от кралицата експедиция на [[Христофор Колумб]] достига [[Америка]] (макар че тя ще научи за това през следващата година), а всички евреи и мюсюлмани са експулсирани от страната или насила християнизирани.

 

В края на 15 в. [[Кралство Гранада]] на [[Насриди]]те е последният бастион на [[Ал-Андалус]] на Пиренейския полуостров. Защитена от трудния релеф и укрепените градове, Гранада успява да се противопостави на дългия процес на [[Реконкиста]]та. Въпреки това [[маври]]те не успяват да достигнат до единни действия в борбата срещу испанците. На Исабела и Фернандо им отнема повече от десет години, за да сломят съпротивата на [[Гранада]].

 

През [[1484]] г. войските на Исабела и Фернандо успяват да пленят султан [[Мохамад XII]]. През 1487 г. Мохамад е освободен срещу огромен откуп и успява да си върне властта в Гранада. Междувременно Исабела и Фернандо успяват да наемат рицари от цяла Европа и да модернизират артилерията си с най-новите оръдия. Така Кастилия систематично завладява едно по едно владенията на Гранада. През [[1485]] г. след продължителна обсада и жесток обстрел е завладяна [[Ронда]], на следващата година пада Лоха, а Мохамад XII отново е пленен и освободен. През [[1487]] г. се предава и [[Малага]], като по този начин западната част на [[Гранада]] попада изцяло в испански ръце. Пробивът на изток е направен през [[1489]] г., когато Исабела завладява [[Баса]]. Обсадата на последната крепост на [[маври]]те – [[Гранада]] започва през [[1491]] г. След като испанският лагер е унищожен от пожар, той е построен отново, този път от камък, във формата на кръст, боядисан е в бяло и наречен Санта Фе (''Светата вяра''). Султан Мохамад XII се предава към края на годината, а на [[2 януари]] [[1492]] г. Исабела и Фердинад влизат тържествено в града и получат неговите ключове (според една легенда, когато напускащият града Мохамад XII в един момент започнал да плаче, майка му – свидетел на сцената казала „''Не плачи като жена за това, което не успя да защитиш като мъж''“). По тяхна заповед главната джамия на Гранада е превърната в църква. По-късно същата година е подписан договорът от [[Гранада]], който трябвало да гарантира религиозните права на новите мюсюлмански поданици на Исабела, но той така и не е изпълнен.

 

[[File:La Rendición de Granada - Pradilla.jpg|мини|350п|Предаването на Гранада]]

Първите постъпки на Исабела и Фернандо за въвеждането на [[Инквизиция]]та в Кастилия са направени още през 70-те години на 15 в. Още през 1478 г. кралицата получава папска була, с която [[Сикст IV]] разрешава преследването на еретици и евреи. Първият процес на Инквизицията в Испания се състои през 1481 г. в Севилия, където първи жертви на религиозния фанатизъм стават 288 новопокръстени евреи – т.нар. [[марани]], за които Инквизицията организира пищно [[аутодафе]].

Заради големите си заслуги за разпространението на католицизма Исабела получава от папа [[Александър VI]] титлата ''Католическа кралица''.

 

{{основна|Христофор Колумб}}

 

Последните години на Исабела са белязани от опитите и&#768; да заздрави връзките на страната с останалите европейски монархии, като по този начин отблъсне френските аспирации към Апенините. Така през 1497 г. кралицата жени сина си Хуан за Маргарита Австрийска, с което поставя началото на обвързването с Хабсбургите в противовес на Франция. Най-голямата и&#768; дъщеря Исабела е омъжена за португалския престолонаследник Мигел, другата дъщеря [[Хуана Кастилска]] се омъжва за бургундския херцог Филип Хабсбург, а най-малката [[Катерина Арагонска]] – за английския крал [[Хенри VIII]]. Плановете за децата и&#768; обаче постепенно се провалят – синът и&#768; Хуан умира през 1497 г., а на следващата година – и дъщеря и&#768; Исабела. Така наследник на короната става дъщеря и&#768; [[Хуана Кастилска]], омъжена за Филип Бургундски, която обаче проявява признаци на психично разстройство.

 

Тридесетгодишното управление на Исабела издига кралската власт в Кастилия до непознати дотогава висоти – самоуправството на идалгосите и градовете е силно ограничено, а независимите Кортеси стават все по-зависими от кралската воля. Същата съдба сполетява и трите духовно-рицарски ордена на Кастилия.

 

* Перес, Жозеф. Изабелла Католичка. Образец для христианского мира? М., Евразия, 2012.