Атом: Разлика между версии

'''Атомът''' ({{lang-grc|на=от|ἄτομος}} – „неделим“) е основната градивна частица на [[вещество]]то и се състои от плътно централно [[атомно ядро|ядро]] с положителен [[електричен заряд]], заобиколено от [[електронен облак|облак]] отрицателно заредени [[електрон]]и. Атомното ядро на свой ред е изградено от положително заредени [[протон]]и и електрически неутрални [[неутрони]]. Електроните в атома са свързани с ядрото чрез [[сила на Лоренц|електромагнитна сила]].

 

 

Концепцията за атома като неделима съставна част на материята е предложена за първи път от античните [[философ]]и на [[Индия]] и [[Древна Гърция]]. През 18 и 19 век химиците дават физическа основа на тази идея като показват, че някои вещества не могат да бъдат разделени чрез химически реакции и прилагат старото философско понятие ''атом'', за да обозначат тази химическа неделимост. Атомите и молекулите се възприемат като най-малките градивни частици на материята. В края на 19 и началото на 20 век [[физик|физиците]] откриват [[субатомни частици]] и установяват структура вътре в атома, като по този начин опровергават неделимостта му и считат името за неподходящо{{sfn|Harrison|2003|pp=123 – 139}}. То обаче остава. Съвременното разбиране за атома се основава на принципите на [[квантова механика|квантовата теория]].{{hrf|Goodstein|2002|}}{{hrf|Harrison|2003|123 – 139}}

Чрез атомната теория намира своето обяснение и [[химична връзка|химичната връзка]] между атомите – това прави американецът [[Гилбърт Люис]] през 1916 г., като я свързва с електронно взаимодействие между атомите.<ref name=jacs38_4_762/> Тъй като е известно, че химичните свойства на елементите се повтарят според периодичния закон,{{hrf|Scerri|2007|205 – 226}} през 1919 г. американецът [[Ървинг Лангмюр]] обяснява това с теорията, че електроните в атома са свързани един с друг или групирани по някакъв начин. Приема се, че групите от електрони образуват набор от [[електронна обвивка|електронни обвивки]] около ядрото.<ref name=jacs41_6_868/>

 

 

През 1924 г. французинът [[Луи дьо Бройл]] изказва предположение, че всички частици в някаква степен имат поведение и на [[вълни на дьо Бройл|вълни]] – [[корпускулярно-вълнов дуализъм]]. През 1926 г. австриецът [[Ервин Шрьодингер]] развива математически тази идея и представя електроните не като точкови частици, а като триизмерни [[вълнова функция|вълнови функции]]. Едно от следствията на това математическо представяне е, че математически е невъзможно да се определят едновременно положението и импулсът на частицата. Този [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг|принцип на неопределеност]] е формулиран през 1927 г. от германеца [[Вернер Хайзенберг]] – според него при определяне на положението на частицата с дадена точност може да се получи само множество от вероятни стойности на импулса и обратното. Този принцип прави невалиден модела на Бор с неговите точно определени кръгови орбити, но успява да обясни някои особености в поведението на атомите, по-тежки от този на водорода. По тази причина планетарният модел на Бор е заменен с модела на [[Атомна орбитала|атомните орбитали]], който описва позицията на електроните спрямо ядрото само като вероятности. <ref name=brown2007/><ref name=harrison2000/>