Франц Грилпарцер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 30:
Франц Грилпарцер е роден във [[Виена]] на 15 януари 1791 г. в семейството на [[адвокат]]. След като завършва гимназия, изучава право във [[Виенския университет]]. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на имперската Академия на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена.
 
Годините, през които Франц Грилпарцер израства като писател, съвпадат с епохата на [[Френската революция]] и политическата дейност на [[Наполеон]]. Творческите му стремежи са повлияни от немското литературно течение "[[Бурни устреми]]" и от [[класика]]та. Грилпарцер поддържа близки отношения с поетите [[Хайнрих Хайне]] и [[Лудвиг Бьорне]], а също с композиторите [[Лудвиг ван Бетховен]] и [[Франц Шуберт]].
 
Поради световната популярност - – преди всичко на неговите пиеси - – Франц Грилпарцер е определен за австрийски национален поет.
 
== Библиография ==
Ред 46:
* ''Melusina'' (1822/23)
* ''König Ottokars Glück und Ende'' (1825)
* ''Ein treuer Diener seines Herrn'' (1830)
* ''Des Meeres und der Liebe Wellen'' (1831)
* ''Der Traum ein Leben'' (1834)
Ред 64:
* Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г.
* Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер.
* В чест на писателя е учредена литературната награда ''"Грилпарцер"„Грилпарцер“''.
* Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер.
 
== Грилпарцер в България ==
През 1896 г. у нас е преведена новелата на Франц Грилпарцер "Манастирът„Манастирът от Сендомир"Сендомир“ и тази първа среща с неговото творчество е причина с течение на времето Грилпарцер да стане един от най-популярните австрийски писатели и драматурзи в България.
 
Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер "Сафо"„Сафо“ и "Вълните„Вълните на морето и на любовта"любовта“ са публикувани през 1942 г. в превод на [[Димитър Стоевски]].
 
През 1980 г. в сборника "Немски„Немски романтици"романтици“ е включена новелата на Франц Грилпарцер "Бедният„Бедният музикант"музикант“.
 
== Източници ==
Ред 84:
* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/grillparzer.htm Die LYRIKwelt]
* {{икона|de}} [http://www.franzgrillparzer.at/index.html Franz Grillparzer-Website]
* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Franz+Grillparzer&method=simpleSearch LiteraturОт vonи undза überФранц FranzГрилпарцер Grillparzerв imНемската Katalogнационална der Deutschen Nationalbibliothekбиблиотека]
* {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Franz_Grillparzer FranzФранц GrillparzerГрилпарцер в Personensuche]
 
{{нормативен контрол}}