Операция „Маркет Гардън“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
|картинка= Картинка:Waves of paratroops land in Holland.jpg
|описание= Парашутисти-десантчици в небето над Нидерландия, 17 септември 1944 г.
|период= [[17 септември|17]]
|място= [[Нидерландия]]
|причина= Превземане на мостове по река [[Рейн]], осигуряване на плацдарм за нахлуване в [[Нацистка Германия]]
Ред 10:
|резултат= победа на [[Нацистка Германия|Германия]]
|страна1= [[Картинка:Flag of the United Kingdom.svg|25px]] [[Великобритания]]<br/> [[Картинка:Flag of the United States.svg|25px]] [[Съединени американски щати|САЩ]]<br/>[[Картинка:Flag of Poland.svg|border|25px]] [[Полша]]
|страна2=
|командир1=
|командир2=
|сила1= 39 600 (численост на десантните войски)<ref name= "antill"/>
|сила2= 20 000
|жертви1= 16 800 убити, ранени и пленени<ref name= "badsey85">Stephen Badsey: [http://books.google.com/books?client= firefox-a&id= c9UiDNK1X-4C&dq= Market+Garden+1944&q= 378#search ''Arnhem 1944''], Osprey Publishing 1993, ISBN 1855323028, p. 85</ref><ref name= "antill">Peter Antill: [http://www.historyofwar.org/articles/battles_arnhem.html ''Operation Market Garden, 17
|жертви2= 8 000 убити и ранени<ref name= "badsey85"/>
}}
Ред 22:
'''Операция Маркет Гардън''' ({{lang-en|Operation Market Garden}}) е настъпателна операция на [[САЩ|американски]], [[Великобритания|британски]] и [[Полша|полски]] войски в [[Нидерландия]] през септември [[1944]] г. „Маркет Гардън“ е считан за най-големия въздушен [[десант]] през [[Втората световна война]] и въобще във военната история<ref name="antill"/>.
== Цели ==
Главната цел на антихитлеристките сили е да превземат [[мост]]ове на територията на [[Нидерландия]], като по този начин си осигурят плацдарм за нахлуване в [[Германия]], заобикаляйки силно укрепената отбранителна [[линия „Зигфрид“]]. Голямата идея обаче е приключване на войната до [[Коледа]] и превземането на Германия преди настъпващата от изток [[Червена армия]].
== Обстановка на Западния фронт, предхождаща операцията ==
За антихитлеристите месец [[август]] 1944 година се оказва добър. След първоначалния неуспех на пробива при десанта в [[Нормандия]], в края на август генерал [[Джордж Патън]] и неговата 3-та армия си пробива път на изток от Нормандия. [[Великобритания|Британците]] и [[Канада|канадците]] настъпват към град [[Фалез]], [[Франция]], който е превзет на [[16 август]]. На същия ден е открит и нов фронт, започнал с десанта на 6-та американска армия в Южна Франция. Седем [[дивизия|дивизии]] настъпват на [[север]], а на [[21 август]] част от германските войски, отстъпващи от Нормандия, са обкръжени в т. нар. „[[Фалезки чувал]]“. На [[25 август]] 1944 година е освободен [[Париж]]. В началото на септември германските сили отстъпват организирано по целия фронт. Три групи армии на съюзниците напредват през Франция и [[Белгия]] към германските граници. Настъплението обаче е забавено от логистични проблеми, които водят до недостиг на продоволствие, боеприпаси и гориво.
Съюзническите войски са изправени пред силно укрепената [[линия „Зигфрид“]], която се простира от [[Швейцария]] на [[юг]] до индустриалния район [[Рур]] на север. Линията е силно укрепена, разполага с противотанкови, зенитни и [[противопехотна мина|противопехотни съоръжения]] и защитници, които вече не са агресори, а защитават родината си. Освен превземането на „Зигфрид“ антихитлеристите трябва да прекосят и естествената бариера – река [[Рейн]]. Върховният командващ на съюзническите експедиционни сили [[Дуайт Айзенхауер]] се опасява, че фронтално настъпление през тези препятствия ще струва много жертви и време. По същата причина много западни генерали са против пряк щурм срещу Германия. Надделява мнението да се заобиколи „Зигфрид“, вместо да се атакува. [[Фелдмаршал]] [[Бърнард Монтгомъри]] е убеден, че съюзниците ще успеят да изненадат германците като минат от [[Белгия]] през Нидерландия и свърнат на югоизток.
[[Картинка:Market-Garden - Karte Plan.png|мини|ляво|170px|Карта с разработения от антихитлеристката коалиция план.]]
На [[4 септември]] [[Адолф Хитлер]] вади от запаса за втори път фелдмаршал [[Герд фон Рундщет]] и той поема германските сили на Западния фронт. Фон Рундщет знае, че в Нормандия са загубени 40 от общо 50 немски дивизии и че оцелелите не са в добра бойна форма. Германското командване доставя резервни войски, а и фон Рундщет разполага и с части от [[СС]], чиято боеспособност е известна и на германците, и на съюзниците.
== Разработка и планиране ==
„Маркет-Гардън“ е дръзка операция. Планът на Монтгомъри изисква мащабна операция, включваща едновременно настъпление на въздушните и сухопътните войски.
Въпреки че този план може би е свързан с по-малко евентуално дадени жертви, отколкото фронтална атака срещу линията „Зигфрид“, мнозина от военачалниците са притеснени относно зададените на парашутистите цели.
Монтгомъри иска настъпление на неговата 21-ва Група армии срещу Германия. Идеята е: 1-ва канадска армия да напредне на североизток покрай [[Ламанш]]а, а 2-ра британска армия да навлезе от Белгия в Нидерландия, да свърне на изток и да навлезе в Германия. За целта първо трябва да се овладеят четири стратегически моста, по пътя от нидерландската граница към залива [[Зюдерзее]]. Два от тези мостове са в района на град [[Айндховен]], други два са до градовете [[Граве]] и [[Неймеген]]. Най-важният за овладяване мост се намира най-северно, до град [[Арнем]].
Завладяването на моста до Арнем е поверено на 1-ва британска [[въздушен десант|въздушнодесантна]] дивизия и на новосформираната 1-ва антихитлеристка въздушнодесантна дивизия. Монтгомъри иска да ги разположи на три ключови места по пътя на настъплението, на територията на Нидерландия, като в същото време от юг ще настъпят [[сухопътни войски|сухопътните части]].
Разработката включва две направления на атаката:
*'''МАРКЕТ''': въздушнопреносима 1-ва въздушнодесантна армия завзема мостовете и плацдарм, под тактическото командване на генерал [[Фредерик Браунинг]]
*'''ГАРДЪН''': сухопътни сили на британската 2-ра армия напредва на север заедно с 30-ти корпус, под командването на генерал [[Браян Хорокс]].
[[Картинка:Investiture ceremony.jpg|мини|200п|[[Фелдмаршал]] [[Бърнард Монтгомъри]] говори пред състава на 15-та ([[Шотландия|Шотландска]]) дивизия, в навечерието на десанта. [[16 септември]] [[1944]] година]]
Основният замисъл на [[фелдмаршал Монтгомъри]] е:
*1-ва въздушнодесантна армия, 1-ва британска въздушнодесантна дивизия, 82-ра американска въздушнодесантна дивизия, 101-ва американска въздушнодесантна дивизия и полска парашутна [[бригада]] под командването на генерал Браунинг ще извърши десант на [[17 септември]] [[1944]] г., с цел завземане на мостовете по реките;
*Парашутистите, удържайки евентуални атаки на немците, задържат завзетите позиции, до пристигане на антихитлеристките сухопътни сили
Въздушнодесантни единици трябва да се спуснат на следните места:
*1-ва британска въздушнодесантна дивизия и полската парашутна бригада около град Арнем;
* 82-ра американска въздушнодесантна дивизия около град Неймеген;
*Американската 101-ва въздушнодесантна дивизия до град Граве и до град Айндховен.
*В подсигурения от десантчиците коридор, трябва да навлязат: 2-ра британска армия с 8-ми и 30-ти корпус и 2-ра британска армия. След това 2-ра британска армия е трябвало да свие на изток и да предприеме настъпление по линията [[Хам (град)|Хам]]
== Командване на антихитлеристките сили ==
*Монтгомъри решава първия удар на операцията да води най-верният му човек, като за целта поверява командването на 30-ти на героя от битките в [[Египет]] от края на [[1942]] година
*Командването на десантчиците е поверено на генерал-лейтенант [[Луис Бреретън]]. За действащ командир обаче е определен неговият заместник, който води 1-ви британски корпус.
*Генерал-лейтенант [[Фредерик Браунинг]] е силен привърженик на военновъздушните десанти. През септември 1944 година най-сетне може да осъществи идеите си. От цялата офанзива в [[Западна Европа]] през лятото на 1944 година, те играят стратегическа роля само в операция „Маркет-Гардън“.
*Под генерал Браунинг са [[генерал-майор]] [[Максуел Тейлър]] от американските войски, командващ 101-ва армия и бригаден генерал
<center>
<gallery>
Ред 67:
Картинка:James M. Gavin.jpg|Генерал [[Джеймс Гавин]]
Картинка:General Brereton.jpg|Генерал [[Луис Бреретън]]
Картинка:Stanisław_Sosabowski.jpg|[[Генерал-майор]] [[Станислав Сосабовски]].
Картинка:Browning.jpg|Генерал [[Фредерик Браунинг]]
Картинка:John Frost.jpg|Подполковник [[Джон Фрост]]
</gallery>
</center>
*Най-тежка е задачата за овладяването на моста при Арнем. Атаката е планирано да бъде осъществена от 1-ви въздушнодесантен корпус на генерал Браунинг, под чието командване са и полските парашутисти на генерал-майор [[Станислав Сосабовски]]. Сосабовски открито изказва съмнения относно успеха и смисъла на операцията. Още повече че [[самолет]]ите са малко и неговата бригада ще пристигне в Арнем чак на третия ден, оставяйки първата вълна десантчици сами да се справят с атаките на противника. Едно от опасенията му е, че времето през тази част на годината е много динамично и още едно забавяне би било фатално. Той е убеден, че щом десантите са раздалечени във времето, първата вълна ще понесе голяма тежест и при неуспех срещу германците, втората вълна [[парашут]]исти биха били просто подвижни цели.
*Взема се решение първата вълна от парашутисти да бъде водена от генерал-майор [[Робърт Ъркърт]]. 47-годишният генерал е известен от тежките боеве в [[Италия]] и е притеснен за операцията. Той поема дивизията едва преди дни и на 17 септември трябва да направи първия парашутен скок в живота си. Неговите притеснения са относно голямото разстояние между зоната на приземяване и моста при Арнем (около 12 километра) и в това, че втората вълна от три батальона ще дойде на помощ едва след три дни.
*Във втората вълна е и 2-ри батальон от парашутния полк, за който след битката при Арнем по-късно се разказват легенди. Легендарен става и командирът на полка [[подполковник]] [[Джон Фрост]], който за разлика от Ъркърт е опитен парашутист. Той е в батальона от създаването му през [[1941]] година и участва в нападението на германски [[радар]] в западна Франция, участва и в десанта в [[Сицилия]], [[Италия]].
В операцията ще участват общо: 34,600 войници (14,589 десантчици ще бъдат доставени на бойното поле с [[безмоторен самолет|безмоторни самолети]], а 20,011 ще бъдат спуснати с парашути). Безмоторниците ще доставят още следното военно оборудване: 1,736 [[джип]]а и бронирани коли, 263 артилерийски установки, 3,342 тона муниции и друго оборудване за парашутистите.<ref>Warren, Appendix 2, Tables I, II, and III, pp. 226
== Разположение и численост на германските сили ==
Планът на Монтгомъри е готов, но армията очаква силен отпор от германците, чиито сили, въпреки загубите във Франция, все още са боеспособни.
В края на август, доскорошното военно страшилище Германия е отслабена от тежките боеве, които води с [[Червената армия]] на Източния фронт, търпейки тежки загуби, и от втория фронт, който през юни отварят антихитлеристите в [[Западна Европа]].
До септември 1944 година армиите от командване
<center>
<gallery>
Line 92 ⟶ 93:
Германските командири, спечелили през дългите военни години доверието на бойците, успяват с неимоверни усилия да поддържат морала на армията. В град [[Остербек]] на запад от Арнем, фелдмаршал [[Валтер Модел]] разполага щаба на своята Група армии „Б“. В нея влизат 1-ва парашутна армия, базирана до Вуут, и 15-та армия, разположена на запад. Модел разполага с батальони и в района на Арнем, включително два „[[СС]]“ батальона. Фелдмаршалът знае, че истинските германски сили се намират на запад и на изток от неговия район. Това са страховитите 9-та и 10-та „СС“ танкови дивизии. Тези елитни части формират 2-ри „СС“ танков корпус, който успява да се изтегли от Франция, след решението на Хитлер за отстъпление. Тези две мощни дивизии ще затруднят най-много антихитлеристите по време на боевете при Арнем.
== Начало на операцията ==
[[Картинка:25-pdrs firing in support of Guards Armoured Division.jpg|мини|left|250п|430-та [[батарея]] от 55-ти [[полк]] на 30-ти корпус, осъществява масиран [[артилерия|артилерийски]] обстрел, в подкрепа на настъпващата Бронирана дивизия, при канала между реките Маас и Еско, [[16 септември]] [[1944]] година]]
На [[10 септември]] 1944 г. британска част превзема мост на канала между реките Маас и Еско, на белгийско-нидерландската граница. По-късно мостът става известен като „Мостът на
Край град Айндховен е 101-ва американска въздушнодесантна дивизия, а 82-ра трябва да превземе мостовете до градовете Граве и Неймеген. За 1-ва британска въздушнодесантна остава мостът на Долен Рейн при Арнем, подкрепена от полските парашутисти на генерал Сосабовски.
[[File:Sosabowski Browning.jpg|мини|Генералите [[Станислав Сосабовски]] и [[Фредерик Браунинг]]]]
В съботната вечер на [[16 септември]] 200 [[бомбардировач]]и [[Ланкастър (бомбардировач)|„Ланкастър“]] и 23 [[Москито]] хвърлят 890 тона бомби над 4 летища за изтребители в северна Нидерландия, едното от които е за реактивните [[изтребител]]и [[Месершмит 262|Ме 262]]. На следващата сутрин 822 „Летящи крепости“, 139 „Ланкастъри“, 161 „Мустанг“ и 20 „Москито“ атакуват множество противовъздушни позиции намиращи се на пътя на десанта. Последвани са от 1051 транспортни самолета „[[Дъглас C-47 Скайтрейн|Дакота]]“ и 506 водещи самолети с прикачени [[Безмоторен самолет|глайдер]]и или общо 2083 самолета. Те са охранявани от 371 британски
Впечатляващата гледка от над 2000 самолета карат хората от крайбрежните райони на Англия, да излязат в неделната утрин за невероятното зрелище. Самолетите излитат от 22 летища и оформят две колони с дължина над 20 и широчина 5 километра. Те пренасят над 20,000 бойци и товара на 1-ва антихитлеристка въздушнодесантната армия.
Загубите в началото на десанта възлизат на 68 самолета (включително 2 изтребителя на [[Кралски военновъздушни сили|Кралските военновъздушни сили]] и 18 изтребителя от [[Военновъздушни сили на Съединените американски щати|Американските военновъздушни сили]]) и 71 глайдера.<ref>Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.36
Поставената на бойците цел е да осигурят преправи (места за преминаване) по 100-километровия коридор в [[Нидерландия]]<!-- "да осигурят преправи" - това "преправи" термин ли е или е някаква грешка?, на мен поне ми звучи неразбираемо -->. При успех ще открият пътя за сухопътните войски разположени в [[Белгия]]. При успех ще влязат в Германия от север на линията „Зигфрид“, но всички командващи знаят, че след приземяването на десантчиците, задачата няма да е никак лесна. По-късно наистина се оказва, че най-тежките боеве се водят от Първа парашутна армия. Целта им е най-северната част на района на настъплението. Те трябва да овладеят един-единствен мост близо до неголям град. Така нареченият „мост при Арнем“ по-късно ще символизира цялата операция.
[[Картинка:British Paratroops inside one of the C-47 transport aircraft.jpg|мини|230п|Британски парашутисти преди десанта]]
=== <u>Ден 1: неделя, 17 септември 1944</u> ===
В утрото на [[17 септември]] [[1944]] г. фелдмаршал Монтгомъри очаква известия за развитието на операцията. Планът крие много рискове и Монтгомъри го знае. Успехът на операцията зависи от бързината и изненадата, но антихитлеристките военачалници не знаят с какви сили разполагат немците в Нидерландия, нито броя и разположението на [[Зенитно оръдие|зенитните установки]]. По-късно в хода на операцията тези неизвестни имат тежки последици за антихитлеристите.
Десантчиците са принудени да скочат на около 13 километра от целта. Това отнема момента на изненадата и особено бързината. Освен това и поради наличието на малко транспортни и безмоторни самолети, десантът е стоварен в продължение на три дни, като последни са полските парашутисти.
Около обяд нидерландското население изумено гледа как небето над страната им е осеяно с множество самолети и парашутисти. Те отдавна копнеят за този момент. Родината им най-сетне ще бъде освободена след 4 години на окупация.
Три дивизии се приземяват по пътя от белгийската граница към град Арнем и десантчиците тръгват към целите си веднага след стъпването на земята. Американската 101-ва въздушнодесантна дивизия трябва да овладее два моста край град Айндховен и да форсира канала Вилелмина при град [[Сон]]. 82-ра дивизия трябва да овладее още два моста на север, единият от които е пътният мост при град [[Неймеген]].
В ранния следобед, сухопътните части откриват артилерийски огън от позициите си до „Мостът на Джо“, близо до белгийската граница. Скоро след това на север напредват части от 30 дивизия на генерал Хорокс.
В същото време, главнокомандващият на Група армии „Б“, фелдмаршал [[Валтер Модел]], обядва в хотел в село [[Остербек]], Нидерландия. Когато неговите офицери му докладват за съюзническия десант, само на 3 километра от щаба му, Модел веднага напуска Остербек и мести щаба си на изток. В района на десанта се намира и един СС-батальон, командван от майор Сеп Крафт. Той веднага предприема мерки да спре атакуващите сили на антихитлеристите. Под командването на Модел е и Първа парашутна армия, дислоцирана малко по̀ на юг. Лидерът ѝ, генерал [[Курт Щудент]], трябва да отблъсне антихитлеристките войски до град Айндховен. Германските части разположени в Нидерландия са приведени в пълна бойна готовност, а командващият фелдмаршал Рундщет иска спешно подкрепления от [[Берлин]]. Изненаданият от офанзивата [[Адолф Хитлер]] склонява да изпрати подкрепления.<ref>[[Корнелиъс Райън]], ''[[Недостижимият мост (роман)|Недостижимият мост]]''. 1974. стр. 49</ref>
Германците хвърлят всички сили, за да спрат настъплението.
[[Image:82nd Grave.jpg|мини|310п|ляво|82-ра Въздушнопреносима дивизия дава началото на въздушния десант, близо до град Граве, Нидерландия]]
Фелдмаршал Модел знае, че разполага със значителни сили в резерв и веднага след като разбира за десанта, отива в щаба на генерал [[Вилхелм Битрих]], разположен североизточно от град [[Арнем]] със своята 2-ра СС танкова армия. Въпреки че нидерландската съпротива и разузнаването на антихитлеристите предупреждава, че в района има бронирани войски, докладът не е взет под внимание.
Първа въздушнопреносима дивизия се приземява без сериозни инциденти на определеното място, но проблемите започват почти веднага, главно заради слаби места в плана. Само половината от дивизията е пристигнала с първата вълна. Още по-лошо е, че за превземането на моста тръгва половината от тази половина, като другата остава, за да подсигури плацдарм за пристигането на втората вълна, очаквана по-късно през деня. Според плана, британците като челен отряд, снабден с джипове и картечници „Викърс“, напредват към Арнем и задържат позиции в близост до моста, до пристигането на основните сили (2 дни).
Line 133 ⟶ 134:
Още в първия ден на антихитлеристкото командване става ясно, че немците не само нямат намерение да отстъпват, но разполагат и със сериозни сили в района. Освен това и късметът е на тяхна страна. В следобеда на 17 септември, офицер от щаба на генерал Щудент проверява един от свалените безмоторници на антихитлеристите. Сред множеството трупове откриват планшет с пълния план на операция „Маркет-Гардън“. Изненадата вече не е на страната на атакуващите сили. Залавянето на плановете се отразява най-тежко на британските сили при [[Арнем]], тъй като разкрива на немците и мероприятията, които включва планът.
=== <u>Ден 2: понеделник, 18 септември 1944</u> ===
Британските части нямат и комуникация с останалите части. Поради отдалечеността на зоната на кацане (около 13 км.), дивизионните [[Радиостанция|радиостанции]] не могат да се свържат (имат обхват 8 километра), а други изобщо не успяват да сработят. Това не би било фатално, ако в първия ден на десанта бяха свалени повече бойци. Само 3 батальона от 1-ва десантна бригада потеглят към град Арнем на 17 септември. 1-ва десантна бригада подсигурява зоната за кацане.
1-ви батальон заобикаля село Остербек от север, 3-ти батальон минава през града, минавайки покрай хотел „Хартенщайн“
[[Картинка:John Frost Brug (Arnhem) 01.jpg|мини|ляво|270п|Мостът на Арнем, който след войната получава името „''Джон Фрост Бридж''“, в чест на полковник [[Джон Фрост]]]]
Само 2-ри батальон, под командването на подполковник [[Джон Фрост]], успява да стигне по крайречния път до моста при град Арнем. Въпреки че Фрост е изключително опитен парашутист, той не успява да попречи на германците да взривят два моста на Долен Рейн. Към 20 ч. Фрост стига до северния край на моста при Арнем, започвайки да се подготвят за битка. В същото време 10-та танкова дивизия опитва да извърши пробив от север. Фрост и неговите бойци опитват да отбият атаките на немците с помощта на противотанкови оръдия. До полунощ британците от 2-ри батальон успяват да овладеят [[рубеж]] северно от моста на Арнем. Превземането на моста е осуетено от танковите сили на СС, които генерал Битрих е разположил на юг. В края на първия ден от десанта, Фрост очаква обещаните му подкрепления. Те могат да дойдат от парашутистите намиращи се на север или сухопътните съединения на юг.
Фелдмаршал Монтгомъри се свързва с командващия на британския главен щаб, уверявайки го, че сухопътните части от 30-ти корпус ще бъдат при Арнем в края на втория ден от десанта. Всъщност частите на генерал Хорокс са стигнали само до град Сон. Те все още са на 78 километра южно от моста при Арнем. Настъплението се осъществява изключително трудно по пътя към Арнем. 30-ти корпус трябва да транспортира около 23,000 машини на север. Натовареният трафик забавя придвижването на частите. Настъплението на 8-ми и 12-ти корпуси по фланга става още по-трудно и бавно. Командирите на части негодуват срещу забавянето, като американците са бесни от факта, че британските сили не се възползват от успеха на техните десантчици. <!-- са "бесни"? търси се по-подходящо прилагателно... -->
И американските десантчици действат експедитивно<!-- защо "и"? От горния параграф става ясно, че другите изобщо не действат експедитивно... -->. На втория ден, частите от два батальона на 508-ми американски полк правят няколко опита да овладеят моста при Неймеген. Опитите са отблъснати. Генерал Гавин започва да се съмнява дали британските подкрепления ще пристигнат изобщо. Утеха е единствено, че и немските части нямат подкрепления. Английските сили, разположени при Арнем, карат германските подкрепления да пресекат канала източно от Арнем.
Радиостанциите на Фрост най-сетне сработват, и той вика части, снабдени с [[Гаубица|гаубици]], които му помагат да удържи позициите си. Въпреки тази помощ, полковник Фрост и неговите 500 бойци се нуждаят от спешна подкрепа. Въпреки опитите на 1-ва армия да достигне позициите им, 2-ри батальон остава в изолация край моста на [[18 септември]].
[[Картинка:Urquhart outside his headquarters.jpg|мини|260п|Генерал Ъркърт пред хотел „Хартенщайн“, където е разположен щабът на неговата 1-ва въздушнопреносима дивизия, малко преди евакуацията на щаба и попадането му в капан, на тавана на една къща.]]
В същия ден, из улиците на Арнем и Остербек се водят тежки улични боеве. И двете страни имат на разположение тежки картечници и минохвъргачки, но за разлика от англичаните германците имат безценно предимство, разполагайки с тежка артилерия и танкове.
На 18 септември германците подлагат британските десантчици на ожесточен обстрел със своите 75 мм оръдия на танковете [[Panzerkampfwagen IV|Панцер IV]]. Германците очакват още подкрепления от танкове Панцер IV. За разлика от немските бронирани части, антихитлеристките танкове „Кромуел“ и „Шърман“ се намират все още на около 70 километра от целта.
В боевете за Арнем и Остербек, британските части от 1-ви и 3-ти батальон дават огромен брой жертви. Те не успяват да се придвижат до другарите си при моста на Арнем, обричайки по този начин операцията на неуспех. Нещата не вървят добре за антихитлеристите.
Опитвайки да достигнат до другите британски части, генерал Ъркърт и неговият помощник Латбъри, попадат в капан, опитвайки се да се скрият на тавана на една къща, пред която спира германски танк. В продължение на часове двамата не могат да напуснат тавана на къщата и да се присъединят към своите части.
Пип Хикс е командир на 1-ва въздушнодесантна бригада. Тя включва в себе си 3 батальона, приземили се в първия ден на десанта. Хикс праща голяма част от своите бойци към моста на Арнем, за да помогнат на Фрост, но навсякъде цари пълно объркване. Става ясен рискът от стоварването на десант в период от няколко дни. Хикс знае, че 4-та британска бригада излита от [[Англия]] в 6 часа на 18 септември, но поради [[мъгла]]та на острова те се забавят повече от 4 часа. Когато самолетите, които ги превозват, се появяват над Нидерландия, немците вече ги очакват, насочили всичките си зенитни оръдия към тях. Още в първите минути немците свалят около 20 машини (предимно изтребители) от конвоя. Въпреки това хората на Хакет тръгват към Остербек. Много малка част от тях достигат до британските сили до моста на Арнем, където 2-ри батальон се държи, въпреки смазващия обстрел.
В края на втория ден от десанта частите на 2-ри батальон са в критично положение. Къщите и мазетата са пълни с ранени и мъртви бойци. Боеприпасите и провизиите са на привършване. В края на третия ден положението им става безнадеждно.
=== <u>Ден 3: вторник, 19 септември 1944</u> ===
На третия ден от десанта, от 36 часа се водят сражения сред руините на градовете Остербек и Арнем. Времето в Англия е дъждовно през целия ден, а сутринта има и мъгла. Насрочената трета вълна от планираните подкрепления е отложена за ранния следобед, но дори тогава излитат само част от тях. На борда на 385 глайдера излитат 327-ма въздушнопреносима пехота заедно с артилерията на 101-ва въздушнодесантна дивизия. От тях 189 не достигат назначенията си, част от тях са свалени, а останалите се връщат в Англия<ref name="page 55">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.55</ref>. За промените в графиците за излитанията не е предупредена 2-ра тактическа авиогрупа и самолетите летят без охрана. Изтребителите на [[Луфтвафе]] правят 125 излитания и свалят 43 антихитлеристки самолета и 73 глайдера<ref name="page 55">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.55</ref>. Грешката в идеята за десант, извършен в няколко дни, излиза наяве. Полските части на генерал Сосабовски не могат да излетят към Нидерландия, поради неспирния дъжд над [[Англия]] и [[Ламанш]]а. По-късно през деня все пак излитат 35 полски планера<ref name="page 55">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.55</ref>, към зона на десант северозападно от село Остербек. По план, антихитлеристите трябва да са завзели района до третия ден, но когато поляците се приземяват, те се оказват в центъра на бойните действия.
В утрото на [[19 септември]] над Арнем е паднала мъгла. 1-ва парашутна бригада атакува на изток по протежението на Долен Рейн, а 4-та парашутна бригада атакува на североизток по посока на височините. Когато мъглата се вдига, 1-ва парашутна бригада попада под кръстосан огън. От една страна 20 мм многоцевни противовъздушни картечници, а от другата СС бойна група ''Спиндлер''. От 1-ви батальон се измъкват невредими едва 40 войника, а от 3-ти батальон
Утрото край моста в Арнем започва с въздушно нападение от страна на германците, последвано от обстрел с минохвъргачки и артилерия. Фрост остава само с 250 войника, които не са ранени, разположени в десет къщи от 18 първоначално окупирани<ref>Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.58</ref>. Германците продължават с обстрела, но при всеки опит да атакуват биват отблъснати. Фрост продължава да отказва на предложенията да се предаде.
Line 168 ⟶ 169:
Атаката на Хакет в посока североизток е подкрепена от 7-ми батальон на 1-ва въздушнопреносима бригада. По-късно под обстрела на СС бойна група ''Крафт'' и заплашен от други части от запад той започва да се изтегля. В този момент пристигат поляците. Опитът на Ъркърт да ги предупреди е неуспешен и те се оказват между британските и германските части. Само неколцина войници с 2 противотанкови оръдия успяват да се спасят.<ref name="page 57">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.57</ref> До края на деня трите батальона под командване на Хакет остават с приблизително по 250 войника всеки.
През това време остатъците от 2-ри батальон се прегрупират около северната част на моста.
Атаката през града на 11-ти батальон от въздушнодесантния полк и 2-ри батальон от Южен Стафордшир също няма особен успех. Броят на боеспособните намалява съответно на 150 и 200 войника по време на боевете през този ден. Те успяват да изтласкат германците достатъчно, за да може генерал Ъркърт най-сетне да се измъкне от капана, в който са попаднали с неговия помощник, и се завръщат в щаба си в хотел „Хартенщайн“. Най-сетне частите на 30-ти корпус напредват, и в ранното утро авангардът от танкове преминава по екстремно бързо изграден понтонен (щурмови) мост край град Сон, отправяйки се с пълна скорост на север към обсадените си другари. До вечерта силите на генерал Хорокс изминават 57 километра, съединявайки се с 82-ра дивизия на генерал Гавин, южно от Неймеген. Поради закъснението на 325-та въздушнопреносима пехота Гавин организира 450 от своите пилоти на глайдери в импровизиран батальон. Генералите незабавно решават да започнат атака на моста до града. Частите от 1-ва парашутна армия на генерал [[Курт Щудент]] обаче се държат.
Line 178 ⟶ 179:
До края на деня 53-та дивизия от 12-ти корпус достига пътя Търнхаут-Айндховен, а 7-ма бронетанкова дивизия превзема предмостие при Арт. 3-та дивизия от 8-ми корпус почти достигат град Верт, а 11-та бронетанкова дивизия преминава през Хелмонд и доближава Айндховен от югоизток.
=== <u>Ден 4: сряда, 20 септември 1944</u> ===
[[Картинка:M10 tank destroyers crossing a Bailey bridge.jpg|мини|220п|ляво|Американски бронетанкови войски пресичат река [[Маас]] по понтонен мост, [[20 септември]] [[1944]] година.]]
През четвъртия ден на десанта дъждът и мъглата в Англия отново попречват на излитането на поляците и 325-та въздушнопреносима дивизия. Единствените полети през този ден са с цел осигуряване на припаси.
В началото на четвъртия ден от операцията, антихитлеристките лидери все още имат надежда, че офанзивата ще успее. Въпреки критичното си положение, 2-ри батальон се държи, отблъсквайки германските сили с помощта на 75-мм гаубици, с които разполагат. Германците продължават с артилерийски обстрел срещу къщите, окупирани от британците. По обяд полковник Фрост е ранен при обстрел с [[минохвъргачка|минохвъргачки]]. Той предава командването на майор Фреди Гоф. Остатъците от 2-ри батальон не могат да продължат дълго без подкрепления. Германците продължават да атакуват, няколко танка [[Тигър (танк)|Тигър]] преминават моста, но никой друг не успява да ги последва. В 21:00 часа е договорено примирие, което позволява на германците да се погрижат за над 200 ранени от двете страни, включително и Фрост.<ref name="page 61-64">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.61
Генерал Ъркърт събира части от 1-ва парашутна дивизия близо до Остербек, с идеята да се отправи към моста на Арнем, но се отказва след анализ на обстановката. Той организира защитата си и разполага щаба си близо до река Долен Рейн.
Line 192 ⟶ 193:
Единствената надежда за обсадените в Арнем части остава 30-ти бронетанков корпус, който заедно с 82-ра дивизия атакува моста при Неймеген, съгласно плана на генерал Браунинг и неговите колеги.
[[Гренадир]]ите и 504-ти американски полк ще форсират река [[Ваал (река)|Ваал]], атакувайки железопътния мост при Неймеген. Атаката започва в 14:40 часа, веднага след като пристигат лодките. Тя е предшествана от атака на 83-та тактическа авиогрупа, 10 минутен артилерийски бараж и създаване на прикриваща димна завеса от оръдията на 30-ти корпус и танковете на ирландските гвардейци. Въпреки това, главната цел е пътният мост на града, намиращ се малко по̀ на изток. Атаката на пътния мост е акция на американските и британските части, които ще атакуват моста от двете му страни.<ref name="page 60-61">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.60
В 15 часа бойците от 504-ти полк пускат лодките във водата. Германците ги обстрелват непрекъснато, но форсирането продължава и въпреки неизбежните жертви от тежкия обстрел и течението, половината лодки с два батальона достигат отсрещния бряг и се отправят веднага на изток към железопътния мост. В разгорялото се сражение американците имат надмощие. На северния край на моста е издигнато [[Национално знаме на САЩ|американското знаме]]. Това става с цената на 107 загинали, от германска страна те са поне 417.<ref name="page 60-61">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.60
В 19 часа обединените сили достигат северния край на моста. Те напредват по моста към другарите си на северния бряг. Мостът е зареден с [[експлозиви]], поставени от германските войски. Въпреки опасността от преминаването на антихитлеристките войски по моста, фелдмаршал Модел не разрешава да се взриви мостът, предполагайки последвала германска контраофанзива, за което мостът ще е жизнено необходим.
При височините край Грусбек германският корпус ''Фелдт'' атакува след изгрев. В нея участват 506-та дивизия ''Ландесшютцен'' разположена на север и новопристигналият 2-ри парашутен корпус разположен на юг. До средата на деня 82-ра въздушнодесантна дивизия разбира, че в атаката участват две парашутни дивизии и предупреждава Гавин. В началото 2-ри парашутен корпус постига значителен успех и до вечерта почти достигат моста при Хоймен. Така заплашват да отрежат пътя на 82-ра въздушнодесантна дивизия, но контраатака на 508-ма парашутна пехота и гвардейците от Колдстрийм постепенно възвръща загубените позиции.
=== <u>Ден 5: четвъртък, 21 септември 1944</u> ===
Сутринта на този ден [[фелдмаршал]] Модел издава нови заповеди. Нарежда на корпус ''Фелдт'' да задържи позициите си, който е изтощен
Едва около обяд на четвъртия ден от десанта, [[уелс]]ците и [[Северна Ирландия|северноирландците]] тръгват към Арнем, но тогава вече е късно. В 9:00 часа започват последните бойни действия. Германците предприемат финален щурм срещу изтощените британци. Прочистват къща по къща. Немските части са предпазливи. Използвайки [[танк]]ове, [[огнехвъргачка|огнехвъргачки]] и [[артилерия]] те принуждават британците да се предадат. В 12:00 часа бойна група ''Кнаус'' пресича моста. Въпреки невероятната си издръжливост, за бойците от 2-ри батальон войната свършва. Те се бият в продължение на 88 часа без почивка, а в последните 12 остават без храна и вода. Мнозина загиват, останалите са взети в плен.<ref name="page 68">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.68</ref>
След разгрома на 2-ри батальон, немските части се насочват по посока на настъпващите антихитлеристи. Задачата им е да отбраняват последните 15 километра между Неймеген и Арнем. Бронетанковите подразделения не успяват да пробият защитата цял ден, въпреки че разчитат на тежка артилерия. Заради тежката артилерия районът става известен сред антихитлеристките войски с наименованието
За частите на генерал Ъркърт денят също не започва добре. Атака на бойна група ''фон Тетау'' изтласква 1-ви батальон от хълма Вестербоинг. Британците успяват да удържат позициите си, разчитайки на подкрепления от юг. Хълмът дава на германците добра позиция за обстрел срещу всеки опит за преминаване на реката.
Line 217 ⟶ 218:
Единствената добра новина от [[21 септември]] е, че в следобедните часове времето над Англия се оправя и полските части най-после ще се включат в сраженията около Остербек. В 17 часа генерал Сосабовски заедно с 750 войника, но без тежка екипировка<ref name="page 71">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.71</ref> (загубена два дни по рано) се приземяват до града, в района на южен Долен Рейн при град [[Дрил (Нидерландия)|Дрил]]. Оберщурмбанфюрер Харцер бързо организира 2,500 моряци, летци, войници от бреговата артилерия, нидерландски СС полицаи и германска пехота.<ref name="page 71">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.71</ref> Тяхната цел е да блокират пътя между поляците и моста. За да стигнат до обсадените части на 1-ва армия, поляците трябва да прекосят реката, но десантните лодки са дадени няколко дни преди това на 30-ти корпус. Поляците не могат да направят нищо. На петия ден от десанта сухопътните части все още не могат да се присъединят към десантните.
=== <u>Ден 6: петък, 22 септември 1944</u> ===
В 9 часа генерал Щудент атакува ''Пътя към ада'' в незащитения участък между Уден и Граве от две страни. Бойна група ''Хубер'' (част от 59-та пехотна дивизия) атакува от запад, а бойна група ''Валтер'' (в този момент основно 107-ма танкова бригада) от изток. Те разделят на две 69-та бригада от британската 50-та дивизия, която е изпратена да затвори пролуката между 101-ва и 82-ра въздушнодесантни дивизии. В тяхна помощ са извършени 119 излитания на самолети Тайфун от 83-та авиогрупа на Кралските военновъздушни сили.<ref name="page 73">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.73</ref>
Генерал-майор Тейлър получава предупреждение за атаката. Той изпраща 150 войника от 506-та парашутна пехота към Уден, които пристигат минути преди германските танкове. Бойна група ''Хубер'' достига Вегел до 14 часа и започва обстрел на моста. В началото защитата на града се осъществява от втора рота на 501-ва парашутна пехота, а в края на деня броят на защитниците нараства до осем батальона след пристигането на британските и американските подкрепления. Хорокс е принуден да върне цялата 32-ра гвардейска бригада, за да бъде разчистен пътят от германците. Тези действия забавят с един ден доставката на така необходимите припаси и екипировка, сред които и екипировката за пресичане на реката.<ref name="page 73">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.73</ref>
Едва на шестия ден от десанта, части от 30-ти корпус достигат полските десантни части на южния бряг на Долен Рейн, но частите нямат десантни лодки<!-- не става ясно кои части нямат десантни лодки - от 30-ти корпус или полските? -->. Вечерта генерал Сосабовски нарежда реката да бъде прекосена с четири гумени лодки. Те са единственото, с което разполага. Начинанието е опасно. Течението на реката е силно, а германците се заели позиция на възвишението Вестербоинг.
Поляците обаче са готови за атака. През нощта 15 полски бойци загиват във водите на реката, но 35 парашутиста достигат до британските части от другата страна на реката.<ref name="page 73">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.73</ref> Частите на генерал Ъркърт обаче са в много тежко състояние. Годните за бой войници са само 1800, а ранените наброяват 1200. Въпреки тези обстоятелства шанс за спасение има.
Цялата идея на Операция „Маркет-Гардън“ се променя. Командващите разбират, че операцията е напълно провалена. Докато боевете в Нидерландия все още се водят, генерал Айзенхауер събира своите командири близо до [[Париж]]. Нужна е нова стратегия.
На [[22 септември]] главнокомандващият обявява настъпление на всички части на антихитлеристите, разположени в северозападна Европа. На събранието на командния състав липсва фелдмаршал Монтгомъри. Той изпраща своя началник щаб. Така в деня, в който официално се обявява провалът на операцията, човекът, който я измисля, липсва. По-късно Монтгомъри обявява, че операцията е 90% успешна, но дори и той самият е наясно, че тя е пълен провал
=== <u>Ден 7: събота, 23 септември 1944</u> ===
На 23 септември времето се оправя, въпреки сутрешната мъгла и дъжда през нощта, и 2-ра тактическа авиогрупа проявява силна активност над Остербек. С помощта на артилерийска и въздушна поддръжка 1-ва британска въздушнодесантна дивизия успяват да удържат позиция си. За пореден път Харцер и фон Тетау не успяват да осъществят пробив. Следобед Модел посещава щаба на 2-ра СС танков корпус и дава на Битрих още 24 часа да унищожи 1-ва въздушнодесантна дивизия. Също така той променя командната структура. Всички части на запад от ''Маркет-Гардън'' минават под командването на 15-та армия, а тези на изток под командването на 1-ва парашутна армия. До този защитата организирана от Модел като цяло е успешна. Германците успяват да спрат противника на 2/3 от пътя към основната му цел.
На юг германците продължават атаките срещу Вегел, 6-ти парашутен полк (вече част от бойна група ''Чил'') от запад и бойна група ''Валтер'' от изток. И двете са отблъснати. Три часа по-късно 506-та въздушнопреносима пехота подкрепена от британски танкове се свързва с 32-ра гвардейска бригада при Уден, отваряйки отново ''Пътя към ада''.
Благодарение на доброто време от Англия излита и последната вълна от въздушнопреносими подкрепления. Тя включва 654 транспортни самолета и 490 глайдера, които са ескортирани от изтребители на 8-ма авиогрупа. 82-ра въздушнодесантна дивизия получава 3385 войници от 325-ти пехотен полк, който по предварителни планове е трябвало да пристигне преди четири дни. 101-ва въздушнодесантна дивизия получава 907-ми полеви артилерийски батальон и останалите от 327-ми пехотен полк.<ref name="page 75-76">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.75
1-ви батальон от 1-ва полска въздушнодесантна бригада, който не успява да се пристигне на 21 септември (завръщат се в Англия), се приземява на летище до Граве. След това те се насочват на север, за да се присъединят към своята част. Сосабовски и останалата част от бригадата получават дългоочакваните продоволствия и екипировка при Дрил и са готови да влязат в бой.
Line 241 ⟶ 242:
Настъплението на 30-ти корпус срещу бойна СС група ''Фрундсбърг'' е забавено докато ''Пътя към ада'' е разчистен откъм юг, за да могат доставките на припаси и екипировка да пристигнат. Същия ден 130-та бригада пресича реката и се свързват с поляците при Дрил. През нощта Сосабовски изпраща 200 от своите войници през Долен Рейн, за да се присъединят към 1-ва въздушнодесантна дивизия.
[[Картинка:British paratroopers in Oosterbeek.jpg|мини|ляво|280п|Британски парашутисти в руините на Остербек, 23
=== <u>Ден 8: неделя, 24 септември 1944</u> ===
На [[24 септември]] времето се запазва добро въпреки сутрешната мъгла и 2-ра тактическа авиогрупа извършва през следобеда 22 поддържащи въздушни мисии за 1-ва британска въздушнодесантна дивизия, въпреки проблемите с идентифицирането на целите в стесняващия се „Остербекски чувал“.
Благодарение на артилерийската поддръжка, осигурявана от 30-ти корпус и собствените си боеви способности, те успяват да задържат периметъра. Войниците на Ъркърт са изправени пред съдбата споходила Фрост: изтощение и липса на амуниции. В 15 часа се сключва медицинско примирие между 1-ва британска въздушнодесантна дивизия и 2-ри танков „СС“ корпус. 700 ранени са прехвърлени при германците, последвани от 500 на следващия ден, което оставя Ъркърт с 1800 войника, организирани на малки групи.<ref name="page 76">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.76</ref>
Line 255 ⟶ 256:
[[Картинка:British paratroops being marched away by their German captors.jpg|мини|300п|Пленени британски десантчици маршируват, конвоирани от германски войници, [[25 септември]] [[1944]] година.]]
=== <u>Ден 9: понеделник, 25 септември 1944</u> ===
В 2 часа сутринта на [[25 септември]] 43-та дивизия пресича Долен Рейн. Лодките са достатъчни само за 2 роти или 350 човека. Задачата е поверена на 4-ти батальон от Дорсетския полк. Мястото на преминаването е неправилно избрано и те се оказват срещу подготвени германски позиции. 315 войника достигат брега, но само 75 достигат Остербек. Бойна група ''фон Тетау'' пленява 140 човека, включително батальонния командир.<ref name="page 81">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.81</ref>
Следобед германците провеждат атака с подкрепата на „кралските тигри“ от 506-ти тежкотанков батальон. Те навлизат дълбоко в позициите на Ъркърт и заплашват да обкръжат 1-ва въздушнодесантна дивизия. Благодарение на артилерията и 81 извършени излитания на 2-ра тактическа авиогрупа британците успяват да удържат и този ден.<ref name="page 81">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.81</ref>
В 21 часа започва операция „Берлин“ по изтеглянето на частите от Арнем и Остербек. Евакуацията се провежда под прикритието на силен артилерийски обстрел от страна на 30-ти корпус и 43-та дивизия, който продължава 11 часа. Четири инженерни роти участват в нея: две роти от Кралските канадски инженери с 21 лодки и още две
Тежко ранените бойци са изоставени, защото немските танкове се отправят към мястото на евакуацията. Спасени са 2 163 мъже (от над 10 000 в началото), сред които е и изтощеният генерал Ъркърт. В родината им ги посрещат като герои, но много войници не се завръщат в родината.<ref name="page 85">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.85 цитат: „''...преминават Рейн по време на операция „Берлин“ (1,741 от 1-ва британска въздушнодесантна дивизия, 422 пилота на глайдери, 160 поляци и 75 войника от Дорсетския полк), още 240 се завръщат по-късно благодарение на нидерландската съпротива.''“</ref><ref>Militaria Magazine, Hors-Serie 23
[[Картинка:Airborne grave, Arnhem 1945.jpg|мини|ляво|210п|Гроб на незнаен британски войн, близо до град Арнем, септември 1944]][[Картинка:Airborne Monument Hartenstein.JPG|мини|ляво|210п|Монумент на загиналите в операцията десантчици, Остербек, Нидерландия]]
== Край на операцията ==
Освен неуспешния край на операцията, Арнем остава в ръцете на германците, а войната продължава и след Коледа. Провалът доказва, че скептично настроените преди операцията генерали са били прави.
Операция Маркет-Гардън води до големи загуби сред антихитлеристките въздушнодесантни части. След като офанзивните операции спират, на тях им се налага да заемат защитни позиции
Откриването на плановете на операцията в един от свалените глайдери дава на германците безценно преимущество. Те им разкриват целите, разписанието и защитните мероприятия.
Line 295 ⟶ 296:
=== Нидерландската съпротива ===
Нидерландската съпротива е игнорирана от британските части при Арнем, въпреки че те работят заедно с американските въздушнодесантни дивизии. Това се дължи на пълното компрометиране на британската шпионска мрежа в Нидерландия, което е открито през април 1944 г. Британците предполагат, че същото важи и за нидерландската съпротива, и решават да ограничат всеки контакт с цивилните. Американските части, които нямат такъв неприятен опит, се възползват от помощта на нидерландците. Оказва се, че информацията за ферибота при Дрил или подземната тайна телефонна мрежа са можели да променят изхода на битката,
== Загуби ==
{| style="margin:auto;"
|-
!'''Жертви'''
Line 322 ⟶ 323:
|-
| style="text-align:center;"|[[Съединени американски щати|Американци]]
| style="text-align:center;"|558
| style="text-align:center;"|
|
Line 337 ⟶ 338:
Към загубите на загинали немски и антихитлеристки войници, не са прибавени жертвите, дадени от местното [[Нидерландия|нидерландско]] население.
== Книги, кино и компютърни игри ==
Писателят [[Корнелиъс Райън]] написва книгата ''[[Недостижимият мост (роман)|Недостижимият мост]]''
*[[Лорънс Оливие]] (четирикратен носител на академична награда
*[[Шон Конъри]] (носител на
*[[Антъни Хопкинс]] (носител на
*[[Майкъл Кейн]] (двукратен носител на
*[[Джеймс Каан]] (носител на
*[[Робърт Редфорд]] (двукратен носител на
*[[Джин Хекман]] (двукратен носител на
*[[Райън О'Нийл]] (носител на
*[[Дърк Богард]]
и много други.
Line 355 ⟶ 356:
Има и много [[компютърна игра|компютърни игри]], посветени на операцията:
* Стратегическата игра ''Close Combat: A Bridge Too Far'', разработена от компанията [[Майкрософт]].
* Софтуерната компания „Матрикс“ издава ''Airborne Assault: Highway to the Reich'', последвана от разработената от ''[[THQ]]''
* Играта ''Panzer General'', включва в сценария си и част от операцията „Маркет-Гардън“.
Битката е обрисувана и в някои нива на играта ''Братя по оръжие: Магистрала към ада'' (която излиза за платформите
*Други игри използват части от операцията в някои от нивата си, като например:
* ''[[Battlefield 1942]]''
Line 376 ⟶ 377:
* {{икона|en}} Frost, John ''A Drop Too Many''. London: Cassell, 1980. ISBN 0-304-30717-3.
* {{икона|en}} Keegan, John. ''Six Armies in Normandy: From D-Day to the Liberation of Paris''. New York: Penguin, 1994. ISBN 0-14-023542-6.
* {{икона|en}} Kershaw, Robert J. ''It Never Snows in September. The German View of Market-Garden and the Battle of Arnhem''. Hersham, Surrey: Ian Allan Publishing, 1994.
*{{икона|de}}Robert J. Kershaw: ''Arnheim '44 – im September fällt kein Schnee'', Motorbuch Verlag, Stuttgart 2000, ISBN 3-613-01942-6
* {{икона|en}} MacDonald, Charles Brown. ''The Siegfried Line Campaign.'' The United States Army in World War II. Washington, D.C.: Center of Military History, U.S. Army, 1963.
* {{икона|en}} Janusz Piekałkiewicz. H. A. Barker and Arthur J. Barker, trans. ''Arnhem 1944''. Hersham, Surrey: Ian Allan Publishing, 1977. ISBN
* {{икона|en}} Powell, Geoffrey. ''The Devil's Birthday: The Bridges to Arnhem, 1944'', rev. ed. London: Leo Cooper, 1992. ISBN 0-85052-352-4.
* {{икона|en}} Powell, Geoffrey. ''Men at Arnhem'', rev. ed. (first edition published under
*{{икона|en}}
*{{икона|en}} {{икона|bg}}
*{{икона|en}} Frank Steer: ''Arnhem. The Bridge.'' Battleground Europe, Market Garden. Leo Cooper Ltd., Barnsley 2003, ISBN 0850529395
*{{икона|en}}
* {{икона|en}}
*{{икона|en}}
*{{икона|en}}
*{{икона|en}}
*{{икона|en}}
* {{икона|en}}Diverse: ''Battlefront, Operation Market Garden, The Bridges at Eindhoven, Nijmegen and Arnhem.'' Great Britain Public Record Office, Richmond Surr 2000, ISBN 1873162839
*{{икона|en}} Donald Burgett: ''The Road to Arnhem, A Screaming Eagle in Holland.'' Presidio Press, Novato CA 1999,
* {{икона|en}} Martin Middlebrook: ''Arnhem 1944-Airborne Battle.'' Westview Press, Boulder 1994, ISBN 081332498X
*{{икона|en}} George F. Cholewczynski: ''Poles Apart.'' Sarpedon Publishers, NewYork 1993, ISBN 1853671657
Line 403 ⟶ 404:
{{commonscat|Operation Market Garden}}
* [http://www.historynet.com/magazines/world_war_2/6382572.html Операция Маркет-Гардън: Последният оцелял от училището в Арнем]
* [http://battlefieldseurope.co.uk/ww2hol.aspx Илюстрована статия за Операция „Маркет-Гардън“ в „Батълфилд
{{Избрана статия|1384163|25 декември 2007}}
| |||