Битка при Гетисбърг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
|име = Битка при Гетисбърг
|конфликт = [[Американска гражданска война]]
|картинка = File:Thure de Thulstrup - L. Prang and Co. - Battle of Gettysburg - Restoration by Adam Cuerden (cropped).jpg
|описание = Битката при Гетисбърг, 3 юли, 1863 г.
|период = [[1 юли]] – [[3 юли]] [[1863]]
|място = [[Гетисбърг]], [[Пенсилвания]]
Ред 120:
{{legend|#ff0000|Конфедерация}}
{{legend|#0000ff|Съюз}}]]
[[File:Confederate Dead at Devil's Den Gettysburg.jpg|thumb|350px|Тялото на Конфедеративен снайперист в Девилс ден (Бърлогата на дявола), снимка от 6 или 7 юли 1863 на Тимъти О'Съливан. Тялото може да е взето от другаде и поставено там за снимката.]]
 
Нападението на Лонгстрийт започва с 30-минутен артилерийски бараж с 36 оръдия, който се оказва много тежък за войниците на Съюза, разположени в Прасковената градина. Към 16.30 ч. Генерал-майор [[Джон Худ]] се изправя в стремената на коня си и вика: „Поставете щиковете си, мои смели тексасци! Напред и превземете онези височини!“ Не е ясно кои височини е имал предвид. Заповедта му е да се пресече пътя за Емитсбърг и да свие наляво, движейки се на север, като левият му фланг се равнява по пътя. Минути по-късно обаче е сериозно ранен в лявата ръка от експлодирал над главата му снаряд и е изваден от действие.<ref>Eicher, pp. 524 – 25. Pfanz, Second Day, pp. 167 – 74</ref> Когато дивизиите на Лонгстрийт се сблъскват с III-ти корпус на Съюза, Мийд е принуден да изпрати 20 000 души подкрепление<ref>Harman, p. 59</ref> под формата на целия V-ти корпус, дивизията на бригаден генерал Джон Колдуел от II-ри корпус, повечето от XII-ти корпус и малки части от новопристигналия VI-ти корпус. Атаките на Юга се различават от плана на Лий, тъй като дивизията на Худ се придвижва по на изток от предвиденото, губейки подравняването си по пътя за Емитсбърг]],<ref>Harman, p. 57</ref> нападайки Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Литъл раунд топ (Малкия объл връх). Бърлогата на дявола е на южния край на малко възвишение в северозападната част на Долината на Плъм крийк (Сливовия ручей), където са струпани големи канари. Тя е заета от бригадата (2200 души) на бригаден генерал Дж. Х. Уорд. Южняците обаче не минават през канарите, а пушечният бой нанася тежки поражения и на двете страни. За половин час 20-ти полк от [[Индиана]] губи половината си мъже, включително полковника и подполковника си, 86-ти [[Ню Йорк]]ски също губи командира си, а командирът на 3-ти [[Арканзас]]ки е ранен, една от 182-те жертви на полка. Контраатаката на Съюза. водена на кон от полковник Огъстъс Елис и от майор Джеймс Кромуел от 124-ти Ню Йоркски полк, отблъсква 1-ви [[Тексас]]ки полк на 200 метра, но след това тексасците се прегрупират и със залп убиват полковника и майора, а от 283-та нюйоркчани, участници в атаката, само 100 се връщат на Съюзната линия. С пристигането на подкрепления от 99-ти Пенсилвански, бригадата на Уорд си връща билото. <ref>Adelman and Smith, pp. 29 – 43. Eicher, p. 527. Pfanz, Second Day, pp. 185 – 94</ref>
 
==== Нападението на Маклоос ====
[[File:Federal_soldier_disembowelled_by_a_shell-_in_the_wheatfield_Gettysburg_3July1863-_detail_LOC-LC-USZC4-1824.png|thumb|275px|Войник убит от артилерийски огън близо до Уийтфилд]]
 
Генерал-майор [[Лафайет Маклоос|Маклоос]], идвайки отляво на Худ, отправя многобройни атаки срещу тънко разтегнатия III-ти корпус в Уийтфилд (Житната нива), където янките отвръщат с контраатаки и ги надвива в Прасковената градина. Атаката на Маклоос накрая достига Долината на Плъм крийк (Вали ъв дет, Долината на смъртта) преди да бъде отбита от 3-та Пенсилванска запасна дивизия от Пети корпус, включително рота от района на Гетисбърг, спускаща се по Литъл раунд топ. III-ти корпус фактически е унищожен като бойна единица в тази битка, а кракът на Сикълс е ампутиран, след като е улучен от гюлле. Дивизията на Колдуел е унищожена на Уийтфийлд, а поради погрешна строева команда от незнаен източник Каролинските полкове се обръщат надясно, което излага левия им фланг на вражеските батареи и стотици загиват.<ref name=Wheatfield>[http://www.civilwarwomenblog.com/2009/11/lucretia-douglas-kershaw.html Lucretia Douglas Kershaw]</ref> В поредицата от атаки и контраатаки на Уийтфилд южняците дават 1394 убити и ранени, а северняците 3215 (нетипично съотношение между нападащи и отбраняващи).<ref name=Wheatfield>[http://www.civilwarwomenblog.com/2009/11/lucretia-douglas-kershaw.html Lucretia Douglas Kershaw]</ref>
 
Line 162 ⟶ 165:
 
За да спести боеприпаси за пехотното настъпление, което знае, че ще последва, командирът на артилерията на Армията на Потомак бригаден генерал Хенри Хънт първоначално не отговаря на огъня. След около 15 минути и след натиск от генерал-майор Уинфийлд Ханкок да се отвърне на огъня, за да се държи бойния дух на войниците висок, около 80 Съюзни оръдия се включват в грохота. Армията на Северна Вирджиния изпитва силен недостиг на боеприпаси и канонадата не нанася значителни вреди на линията на Севера, защото се целят високо, но поради пушека не могат да го видят. Те уцелват къщата, използвана за квартира от генерал Мийд, който е принуден да се евакуира, а двайсетина коне са убити на двора от избухнал снаряд. След половин час батареите на Съюза отново замлъкват в очакване на щурма. Денят е горещ (31°C) и влажен и войниците на Юга се изтощават, докато чакат заповедта за настъпление<ref>Sears, p. 383. температурата е записана в 14 ч. от професор Майкъл Джейкъбс от Гетисбъргския колеж</ref>, а когато оръдията на Севера надстрелват целта си, снарядите попадат в частите, строени в горите на Семинари ридж за началото на щурма.
[[File:James Longstreet.jpg|thumb|235px250px|Генерал-лейтенант [[Джеймс Лонгстрийт]]]]
 
Лонгстрийт казва на Лий:<ref>Wert, с. 283.</ref>
Line 198 ⟶ 201:
== Последици ==
=== Жертви ===
[[File:Battle of Gettysburg.jpg|thumb|300px|„Реколтата на смъртта“. Убити северняци, заснети на 5 или 6 юли 1863 от Тимъти О' Съливан]]
 
Двете армии дават общо между 46&nbsp;000 и 51&nbsp;000 жертви. Жертвите на Севера са 23&nbsp;055 (3155 убити, 14&nbsp;531 ранени и 5639 пленени или изчезнали).<ref>Busey and Martin, p. 125</ref> Жертвите на Юга е по-трудно да се оценят. Някои автори предлагат бройката 28&nbsp;000 души, но според авторитетното изследване на Бъси и Мартин ''Полковите сили и загуби'' от 2005 г. жертвите са 23&nbsp;231 (4708 убити, 12&nbsp;693 ранени и 5830 пленени или изчезнали). Загубите на двете страни по време на целия поход са 57&nbsp;225. Има и една цивилна жертва на битката: 20-годишната Джини Уейд е убита от заблуден куршум в кухнята си в [[Гетисбърг]], докато е правила хляб.<ref>Sears, с. 391</ref>
Line 240 ⟶ 244:
 
== Лий срещу Мийд ==
[[File:PAmonument-Gettysburg.JPG|thumb|285px250px|Паметникът за Пенсилванските полкове при Гетисбърг, най-големият паметник на бойното поле]]
 
Преди Гетисбърг, Робърт Лий си установил репутация като почти непобедим генерал, постигайки зашеметяващи победи срещу превъзхождащи сили, въпреки че обикновено с големи жертви за армията си; по време на [[Седемдневни битки|Седемдневните битки]], Северновирджинската кампания (включително [[втора битка при Бул Рън|втората битка при Бул Рън]]), [[битка при Фредериксбърг|Фредериксбърг]] и [[битка при Чансълърсвил|Чансълърсвил]]. Само Мерилендската кампания с тактически нерешителната [[битка при Антиетам]], е по-малко от успешна. Следователно историците се опитват да обяснят как победната поредица на Лий е прекъсната толкова драматично при Гетисбърг. Изтъкваните основни фактори за загубата на Лий са: (1) Прекалената увереност на Лий в непобедимостта на мъжете си; (2) представянето на подчинените си, и неговото управление на подчинените си; (3) здравни проблеми и (4) представянето на противника му, Джордж Г. Мийд и Армията на Потомак.