Меровинги: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Borislavpenkov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Меровингите''' са династия [[франки|франкски]] крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните [[Франция]], [[Нидерландия]] и [[Германия]] в периода от [[5 век|5]] до [[8 век]]. Наричани от съвременниците си и „дългокосите крале“ – дългата коса „[[Мунд]]“ е символ на магическа сила в древногерманските вярвания.
 
Меровингската династия получава името си от [[Меровех]] (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на [[салически франки|салическите франки]] от около [[447]] до [[457]], и се появява в по-общата история с победите на [[Хилдерих I]] (управлявал около [[457]] – [[481]]) срещу [[вестготи]]те, [[сакси]]те и [[алемани]]те. [[Хлодвиг I]], синът на Хилдерих I, успява да обедини почти цяла [[Галия]] северно от [[Лоара]] ([[486]]), да приеме [[католицизъмХристиянство|католицизмахристиянството]] ([[496]]) и да унищожи кралството на [[вестготи]]те в [[Тулуза]] през [[507]]. Той обикновено е считан за основател на Франкската държава (по-късно прераснала във [[Франкска империя]]). При смъртта на Хлодвиг I според франкския обичай кралството е поделено между четиримата му сина, но те продължават да го разширяват със силната си армия (Тюрингия 531 г., Бургундия 532 г., Прованс 537 г.). Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани Меровингски крале.
 
Меровингските крале назначават [[магнати]] за [[граф]]ове (''comites''), натоварвайки ги с отбраната, администрацията и решаването на съдебни спорове. Това се случва във време на колапс на [[централизация|централизираната]] [[Римска империя|римска]] данъчна и административна система и изчезване на старата държавна структура. Графовете трябва да осигуряват и войска, набирана сред подчинените им [[васал]]и-[[рицар]]и, получаващи земя в замяна на тази служба. Тези армии са свиквани от краля за защита или нападение. Графовете не плащат пари на краля, тъй като няма много пари в обращение. Очаква се кралят да се издържа сам от производството на своя частен [[домен]]. Тази система постепенно се развива в западноевропейския [[феодализъм]].