Озонов слой: Разлика между версии

'''Озоновият слой''' е онази част от Земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на [[озон]] (няколко милионни части). Известен е най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от [[ултравиолетова светлина|ултравиолетовите лъчи]], падащи над Земята.

Открит е през [[1913]] г. от френските учени [[Шарл Фабри]] (''Charles Fabry'') и [[Анри Бюсон]]. Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в [[стратосфера]]та. Между 1928 и 1958 г. Добсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване на нивото на озона, която продължава да работи и до днес. Единицата "„[[Добсън (единица)|Добсън]]"“, използвана за измерване на количеството на озона във вертикална колона, е наречена в негова чест.

Фотохимичните механизми, предизвикали появата на озоновия слой, са открити от британския физик Сидни Чапмън през 1930 г. Озонът в земната атмосфера се създава от [[ултравиолетова светлина|ултравиолетови лъчи]], които разцепват кислородни молекули, състоящи се от два атома [[кислород]] (O₂), на отделни кислородни атоми (атомарен кислород); атомарният кислород след това се свързва с неразбити O₂ молекули, създавайки озон (O₃). Озоновата молекула също е нестабилна (въпреки че в стратосферата може да издържи дълго време) и когато бива ударена от ултравиолетовите лъчи, се разцепва на кислороден атом и обикновена двуатомна молекула. Така се получава кръгов процес, наречен [[озоно-кислороден цикъл]], резултат от който е слой с повишено съдържание на кислород в стратосферата — – онази част от атмосферата, намираща се на височина 10- – 50 [[километър|километраkm]] над земната повърхност. Около 90% от озона в земната атмосфера се съдържа в стратосферата. Най-голяма е концентрацията на озон на височина между 15 и 40 километраkm, където тя се изменя между 2 и 8 милионни части. Ако целият озон в атмосферата се сгъсти до въздушното налягане на морското ниво, щеше да образува слой, дебел само три3 милиметраmm.

Десет процента от озона в атмосферата се съдържат в [[тропосфера]]та — – най-ниската част от атмосферата. [[Тропосферен озон|Тропосферният озон]] идва от два източника: част от него се спуска от стратосферата, останалата част се произвежда на място в различни количества чрез различни механизми.

Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща биологично вредното ултравиолетово излъчване на Слънцето. Ултравиолетовата светлина е разделяна на три вида, в зависимост от своята [[дължина на вълната]] - – A, B и C. Тип C, която би била изключително вредна за хората, се поглъща от озоновия слой на височина от около 35 километраkm.

Тип B може да бъде вредна за кожата и е главната причина за [[слънчево изгаряне|слънчевите изгаряния]]; прекомерното излагане на този вид светлина може да причини и генетични щети, предизвиквайки редица проблеми, сред които и [[рак на кожата]]. Озоновият слой е много ефективен в поглъщането на ултравиолетова светлина от този тип - – за излъчване с дължина на вълната от 250 [[нанометър|нанометраnm]] интензивността при земната повърхност е 350 милиона пъти по-слаба, отколкото в горните слоеве на атмосферата. Въпреки това, определено количество преминава през цялата атмосфера, което се отнася и за почти цялото количество ултравиолетова светлина тип A. Тя обаче е значително по-безвредна, въпреки че също е потенциален причинител на генетични щети.

В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона, както естествено създавани в природата, така и появили се в резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространения клас от тези химически вещества – хлорвъглеводороди –, започва с приемането на Монреалския [[Протокол за защита на озоновия слой]] на [[16 септември]] [[1987]]. Преди обаче да започне разграждането на вредните вещества, трябва да мине определен период от време, за да се забележат резултатите. Майкъл Нючърч, специалист по химическия състав на атмосферата в Алабамския университет в Хантсвол, коментира обаче, че положителният резултат е наблюдаван само в горните слоеве на атмосферата, където са съсредоточени по-малко от 20 % от озона. Той подчертава, че има забавяне на разрушаването на озоновия слой, но не е забелязан какъвто и да било процес на възстановяване, и ще изминат 40- – 50 години, преди той да се възстанови до нивото, когато започна неговото разрушаване.

Появата на убедителни доказателства за ползата на наложената забрана говори, че е важно да се наложат мерки за дълготрайната защита на околната среда, заявява Марио Молина, експерт по озона в Масачузетския технически университет. През [[1995]] г. Молина получава [[Нобелова награда]] за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлорвъглеводородите за атмосферата.

Резултатите са потвърдени и от два независими прибориприбора, монтирани на орбитални спътници на [[НАСА]]. Анализирайки данните от спътника, получени през последните 20 години, учените достигнали до извода, че в най-високата част на атмосферата, през 1997 г. е започнало забавяне на процеса на разрушаване на озона и едновременно с това се е забавило и образуването на вредния хлоринхлор.

* [http://sun-and-ozone.hit.bg/ "Слънце и Озон" - – Национален образователен проект "Ловци„Ловци на небесни съкровища"съкровища“, Народна астрономическа обсерватория "Ю„Ю. Гагарин"Гагарин“, Стара Загора]

* [http://web.archive.org/20070509033117/nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/cam-05.html Изпълнителна Агенцияагенция по Околнаоколна Средасреда – - "16„16 септември - – Международен ден за защита на озоновия слой"слой“]